Айлин Пехливанова: Не чрез закони, а чрез изпълнителната власт трябва да се регулира пазарa

Земеделският сектор в България продължава динамичното си развитие: щетите от градушките, ниските изкупни цени на продукцията и високите търговски надценки, увеличават значимостта му в националната икономика. За всички тези проблемите и перспективите пред българското селско стопанство потърсихме мнението на народния представител и член на комисията по земеделие Айлин Пехливанова.

Градушките пак ни изненадаха. Как може да се подобри ефективността на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“?

През последните години агенцията все се извинява за неефективността на противоградовата защита поради проблеми с въздушния трафик. Вероятно това е така, но трафикът ще се увеличава в бъдеще, затова е нужно да се разработят алтернативни начини за борба с градушките. Въпреки обстойният анализ на министър Тахов по време на изслушване в Комисията по земеделие, не успяхме да чуем конкретна пътна карта за развитието на новите иновативни методи и очакваната ефективност от тях. По света и у нас вече се използват нови защити, които не се влияят от въздушния трафик и успеваемостта им е висока. В България вече има частни фирми, които успешно ги прилагат. Другият проблем е занижената мотивацията на персонала, който работи в Агенцията за борба с градушките. Условията им на труд не са много добри, заплащането не е достатъчно конкурентно, а и работните им смени са много дълги. Всичко това затруднява привличането на млади образовани кадри.

Кой е най-големият проблем на родното селско стопанство – изкупните цени, регулациите или друг?

Липсата на дългосрочна държавна стратегия, с ясни конкретни правила и цели за всеки сектор е от решаващо значение. Фермерството е изключително труден бизнес и националните политиките трябва да се плануват за минимум пет годишен период. Например в месодайното говедовъдство поради липса на държавна подкрепа, животновъдите бързат да продават телетата си при първа възможност, защото не знаят дали цените няма да се понижат още след няколко седмици. Държавната визия трябва да е с конкретни измерими цели, които да се изпълняват.

Ще успее ли новият Закон за надценките на хранителните продукти да защити правата на производителите и преработвателите?

Единственият начин за контрол на злоупотребите с ненормално високите цени е Комисията за защита на конкуренцията да си изпълнява функциите. Ако при установяване на нелоялни практики, търговците се санкционират с 10% от оборота, то всеки един от тях ще се замисли преди да сложи прекалено висока надценка. Само тогава българските производители, преработватели и граждани ще бъдат защитени. В Проекта на новият Закон се предвиждат едни нищожни глоби, които не са материално непоносими за търговците. Не чрез закони, а чрез изпълнителната власт в лицето на КЗК трябва да се регулира пазара. Всички в бранша чакат с нетърпение този закон, очаквайки той да стимулира реализацията на родното ни производство. Но трябва да си дадем сметка и за новите административни тежести, които той ще създаде. В момента производителите изчисляват себестойността на продукцията си в края на годината, а според Закона за надценките ще трябва всеки месец да го правят и да предвидят евентуални бъдещи разходи. Например не се знае какъв ще бъде разходът за електричеството. Също очаквам утежнена комуникация с БАБХ и размяна на голям документооборот с институциите. В Проекта се виждат вратички за обезсилване на Закона. Задължението за годишен оборот на фирмите от минимум 30 милиона лева винаги може да бъде заобиколено, като се създадат множество юридически лица и големият оборот се преразпредели между тях.

Как българските плодове, зеленчуци и млечни продукти може да се преборят с евтиния внос?

Отново опираме до правилното функциониране на изпълнителната власт. Контролът за качеството на входа на страната трябва да е завишен. Както родните ни производители трябва да отговарят на изискванията за минимално съдържание на пестициди, така и държавният контрол на границата трябва да бъде безкомпромисен. Плодовете и зеленчуците, които пристигат в България от трети страни не отговарят на европейските критерии за качество, а родните се произвеждат при стриктното им спазване, което ги оскъпява. Но на щанда те се конкурират само по цена. Това е един от проблемите. Липсата на сдружения между българските фермери ги лишава от възможността да се възползват от икономията на мащаба. Те трябва да се събират и кооперират, за да получават по-ниски цени за производствените си разходи, горива, машини и други. Ако се съберат на едно място много производители под общ бранд, те ще бъдат разпознаваеми и конкурентни на пазара. Българинът не се доверява на никой, затова трябва да се подготви законодателна инициатива, за да могат фермерите да се сдружават и да се развиват заедно. Държавната стратегия за селскостопанския сектор трябва да е ясна и дългосрочна, за да могат земеделските производители да поемат риска и да се обединяват.