Амониевият нитрат (AN) е най-широко използваният и най-бързо действащ азотен тор за похранване на всички видове култури. Остава достъпен 3-4 седмици след торене. Поради тази причина е нужно по време на активна вегетация да се подхранва с амониева селитра през месец. След торене е нужна обработка или поливка на почвата.

Амониевият нитрат (амониева селитра) се полулава чрез смесване на 56 – 60%-ова азотна киселина с газообразен амоняк. Полученият разтвор се изпарява до 95 – 98% NH4NG3, след което се подлага на прекристализиране или на гранулиране и изсушаване.

Гранулираната амониева селитра има по-добри физични свойства от кристалната. Амониевият нитрат е силно хигроскопично съединение. Чистата амониева селитра съдържа не по-малко от 34,6% азот, не повече от 0,4% влажност, неутрална реакция и не повече от 0,1% неразтворими примеси.

При температура 30°С амониевият нитрат поглъща водата от въздуха още при 60% относителна влажност. Ако тези граници се преминат, което често се среща в производствена обстановка, той силно се сбива и се втвърдява. Също така амониевият нитрат трябва да се съхранява в добре затворени сухи помещения, за да не се овлажни.

За да се намали хигроскопичността и сбиваемостта на кристалната амониева селитра кристалите се омазняват, а гранулите се напрашват с доломит, сяра и други материали, които ги предпазват от слепване и сбиване.

Често към азотната киселина преди неутрализирането с амоняк се добавят сярна киселина и термична фосфорна киселина. При неутрализирането на тези киселини с амоняк се синтезират амониев сулфат и моноамониев фосфат и се получават гранули с по-малка хигроскопичност и по-ниска сбиваемост. Съдържанието на общ азот в така получаваната несбиваема амониева селитра може да спадне с 1 — 2% под това на чистия амониев нитрат.

На основата на амониевата селитра се получават и други торове, с което се цели да се отстрани или да се ограничи вредното влияние на някои нейни свойства. Така за намаляване на хигроскопичността и сбиваемостта се получава амониев сулфат – нитрат. Той има по-малка хигроскопичност и по-слабо се сбива в сравнение с чистия амониев нитрат. Съдържа 25,5 – 26,5% азот, 32 – 38% NH4NO, до 2,5% влага и не повече от 0,3% свободна киселина. Получава се или чрез смесване на твърд амониев сулфат и твърд амониев нитрат или чрез смесване на твърд амониев сулфат с 83%-ов
разтвор на амониев нитрат, или чрез неутрализиране на смес от 50%-ова азотна киселина и 68%-ова сярна киселина с амоняк. При стопяването на амониев сулфат с амониев нитрат се получава двойна сол, която съдържа примес на излишния компонент (сулфат или нитрат). Този тор се произвежда главно в Германия под наименованието Лойна селитра. Съдържа 26% азот, разтворима е във вода и е по-слабо хигроскопична от амониевата селитра. Физиологично кисела е, заради съдържащия се в нея амониев сулфат.

По технико-икономически показатели варово-амониевата се-шитра отстъпва на чистата амониева селитра поради това, че за ней-IHOTO производство са необходими допълнителни суровини (варовик) j и съоръжения за подготовката й (дробене, смилане, сушене, транспортиране) за смесването й с амониевия нитрат. Това е свързано с допълнителен разход на енергия и труд и оскъпява единица азот, Ьвключен в тора. Затова пък притежава по-добри физични свойства -Е шоже да се транспортира и съхранява насипно, добре се гранулира и [ лесно се разпръсва на полето. Подходяща е за торене на кисели поч-I ви и за култури, които имат високи изисквания към храненето с кал-ший.

Внесена в почвата амониевата селитра се разтваря бързо и напълно в почвения разтвор. След внасяне в почвата тя встъпва в редакция с почвения поглъщателен комплекс, при което амониевият катион подобно на този от амониевите торове се адсорбира от колонадите на почвата, а нитратният йон остава подвижен в почвения разтвор. Ако почвата е бедна на бази и адсорбционният й комплекс съдържа обменен водород, при торене с амониева селитра обменният водород може да се измести от комплекса и да постъпи в почвения разтвор, чиято реакция се променя към кисела.

Почвената киселинност се увеличава и под влияние на дейността на нитрифициращите бактерии, поради това, че амониевият азот се оксидира от тях до азотна киселина. За да се избегне вкисдялането на почвите при системно торене с амониева селитра, трябва да се внасят калциеви торове.