Бели листни петна по ягоди
Най-разпространената и вредоносна болест по ягодите са белите листни петна. Освен културните сортове, те заразяват и дивите видове ягоди.
По горната страна на листата при заразените растения се развиват малки, кръгли тъмночервени петна. Впоследствие те достигат 3-6 мм диаметър, като центърът им посинява, а при старите растения – побелява. Петната са ограничени от червеникаворъждив венец. При силно нападение петната се сливат и заразената тъкан некротира. Листата на средна възраст са най-чувствителни. По младите и стари листа петната са по-малки. Освен по листата петна могат да се образуват и по дръжките, столоните, съцветията и плодовете. Симптомите по тях са като по листата.

В зависимост от генотипа на ягодите, изолата на патогена и абиотичните фактори, петната могат да бъдат нетипични, червенокафяви и да се объркат с ветриловидните петна по ягодите – Phomopsis obscurans.
По нападнатите плодове се образуват тъмнокафяви твърди петна, включващи едно или няколко семена и заобикалящата ги тъкан. Болните плодове не гният, но са с ниско качество, което увеличава загубите.
Симптоми на белите листни петна
Причинител на заболяването е гъбата – Mycosphraerella fragariae (Tub.) Lindau. Разпространява се чрез дъждовните капки и при интензивни валежи се наблюдава агресивно нападение по ягодите, отглеждани на открито. Високата атмосферна влажност и температури от 20-25 градуса са най-благоприятни за развитието на патогена.
Мерки за контрол и борба
Използването на здрав посадъчен материал е от съществено значение при създаване на нови насаждения.
Нападнатите растения трябва да се почистват от болните и изсъхнали листа. Това намалява степента на първично нападение.
Химичната борба се води с регистрираните препарати за растителна защита и медните препарати. Извършват се профилактични третирания с фунгициди по време на бутонизация, преди цъфтеж и след цъфтеж – 1 или няколко пъти в зависимост от условията.
Един от най-ефективните методи за борба с белите листни петна по ягодите е унищожаването (чрез окосяване или контактни хербициди) на растителните остатъци след бране. По този начин се намалява плътността на зимуващата форма на заразата.
Използването на устойчиви сортове ягоди е друг важен метод за справяне със заболяването.
Атлас на болестите по земеделските култури, проф. д.с.н. Й. Станчева, 2006
