Биологично или конвенционално производство: кое носи по-добри доходи на фермерите?
Ново изследване показва съществени разлики между биологичните и конвенционалните стопанства при говедовъдството и млечното производство
Биологичното земеделие продължава да привлича вниманието на фермерите в Европа, особено на фона на нарастващите разходи за фуражи, торове и препарати. Нов анализ на ирландската консултантска служба Teagasc сравнява икономическите резултати на биологични и конвенционални стопанства в секторите месодайно говедовъдство, крави с бозаещи телета и млечно производство.
Изследването е базирано на данни от Националното фермерско проучване за 2024 г. и е част от проекта GROFarmS, финансиран от Министерството на земеделието, храните и морските ресурси на Ирландия.
Биологичните месодайни ферми отчитат по-високи доходи
Данните показват, че биологичните стопанства за угояване на говеда са средно с около 66% по-големи по обработваема площ от конвенционалните.
Въпреки че отглеждат повече животни, натоварването на единица площ е по-ниско. Освен това част от земята се използва за полски култури и други дейности.
Според анализа общата стойност на продукцията в биологичните ферми е с 48% по-висока, включително получените субсидии.
Най-съществената разлика се наблюдава при доходите. Средният семеен доход в биологичните стопанства достига 36 825 евро годишно, докато при конвенционалните ферми е около 17 650 евро.
Експертите отчитат и значително по-ниски производствени разходи на хектар и на животинска единица, което позволява формиране на по-високи маржове на печалба.
При кравите с бозаещи телета биологичният модел също води
Подобна тенденция се наблюдава и при стопанствата с крави майки и бозаещи телета.
Средната биологична ферма разполага с около 43 хектара земя, докато конвенционалната обработва приблизително 31 хектара.
Въпреки по-ниската гъстота на животните, биологичните стопанства успяват да намалят директните разходи за фуражи, ветеринарни услуги и торове с близо 28%.
Това се отразява положително върху крайните финансови резултати.
Средният семеен доход при биологичните стопанства достига 19 635 евро годишно срещу 13 442 евро при конвенционалните ферми.
Основен принос за тази разлика имат директните плащания и схемите за подпомагане.
Конвенционалното млечно производство остава по-печелившо
При млечните ферми картината е различна.
Макар че биологичните стопанства са средно по-големи по площ – 77 хектара срещу 70 хектара при конвенционалните – те отглеждат по-малко животни и реализират по-ниско производство.
Конвенционалните млечни ферми генерират с около 39% по-висока стойност на продукцията.
Разликата се вижда ясно и в доходите.
Средният семеен доход в конвенционалните млечни стопанства достига 110 398 евро годишно, докато при биологичните ферми е 53 964 евро.
Въпреки че биологичните производители работят с между 30% и 37% по-ниски преки разходи, по-ниската производителност ограничава крайната печалба.
По-малко разходи, но по-голяма зависимост от подпомагането
Изследването показва, че биологичните стопанства като цяло използват по-малко фуражи, минерални торове и препарати за растителна защита.
Това ги прави по-слабо уязвими при рязко поскъпване на суровините и производствените ресурси.
От друга страна, значителна част от приходите им зависи от европейските и националните схеми за подпомагане.
При биологичните ферми за угояване на говеда субсидиите формират около 43% от общите приходи, докато при конвенционалните делът е 24%.
При млечните стопанства подпомагането представлява 18% от приходите при биологичните производители срещу едва 7% при конвенционалните.
Какво показват резултатите?
Анализът потвърждава, че биологичното земеделие може да осигури конкурентни доходи в определени сектори, особено когато са налице стабилни схеми за подпомагане и добър контрол върху разходите.
В същото време конвенционалните системи продължават да доминират при високопроизводителните млечни стопанства благодарение на по-интензивното производство и по-високата пазарна реализация.
Според авторите на изследването бъдещото развитие на биологичния сектор ще зависи от продължаващата политическа подкрепа, разширяването на пазарите за биопродукти и повишаването на ефективността на стопанствата.
