Брюксел прегази фермерите: Споразумението с Меркосур влиза в сила „през задната врата“

Докато европейските земеделци се борят за оцеляването си, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нанесе поредния удар върху сектора. В петък тя официално обяви, че спорното търговско споразумение между ЕС и Меркосур ще бъде прилагано временно, без да се чака пълното му ратифициране. Този ход на практика заобикаля сериозната опозиция в Европа и поставя местните производители в състояние на нелоялна конкуренция.

Демокрация или административен диктат?

Най-скандалният елемент в случая е признанието, дошло от вътрешни имейли на Генерална дирекция „Търговия“, разкрити от Euractiv. Оказва се, че клаузата, позволяваща това временно прилагане, е попаднала в текста „непреднамерено“.

Въпреки тази „грешка“ и въпреки че Европейският парламент оспори законността на сделката пред върховния съд на ЕС, Комисията реши да не губи време. Брюксел бърза да премахне тарифите за стоки от Южна Америка, игнорирайки факта, че съдът все още не се е произнесъл.

Кой печели и кой губи?

Аржентина и Уругвай вече потриват ръце, след като ратифицираха споразумението и поискаха незабавното му задействане. За европейския земеделец обаче новината е катастрофална:

• Дъмпинг: Пазарът ще бъде залят от евтино месо и земеделска продукция, произведени при занижени екологични и санитарни стандарти, каквито в Европа са забранени.
• Игнориране на протестите: Страни като Франция и Полша ясно гласуваха „против“, но техният глас беше заглушен чрез процедурни хватки.
• Липса на солидарност: Докато Брюксел говори за „зелена сделка“ и устойчивост, същевременно отваря вратите за продукти, чието производство често е свързано с обезлесяване и липса на строг контрол върху пестицидите.

Политическо предателство

Опитът на Париж и други столици да блокират това принудително прилагане чрез специална декларация се провали, след като Кипър (настоящият председател на Съвета на ЕС) се отказа от текста. Това оставя европейските фермери сами срещу една огромна бюрократична машина, която изглежда по-заинтересована от корпоративните интереси, отколкото от прехраната на собствения си континент.

„Когато те са готови, ние сме готови“, казва Фон дер Лайен. Въпросът е: защо Брюксел е готов да пожертва европейското земеделие в името на една „непреднамерена“ грешка в договора?