Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) отчита сериозни проблеми в българския млечен сектор. Според институцията българските потребители плащат едни от най-високите цени за млечни продукти, докато производителите и преработвателите на мляко изпитват сериозни финансови затруднения и едва успяват да поддържат дейността си.

По време на изнесено заседание на КЗК в Пловдив, проведено във вторник и домакинствано от Аграрния университет – Пловдив, представители на комисията се срещнаха с млекопроизводители и млекопреработватели от цялата страна. Срещата е част от по-широк секторен анализ на пазара на основни хранителни продукти.

Председателят на КЗК Росен Карадимов подчерта, че резултатите от анализа са изненадващи и тревожни. По думите му:

„Когато започнахме анализа на храните, ние не предполагахме до какви крайни изводи ще стигнем.“

Той посочва, че България, която традиционно е силен производител и преработвател на мляко, в момента изостава значително спрямо останалите страни в Европейския съюз. Отчита се сериозен спад в производството, намаляване на животновъдните стада и обезлюдяване на селски райони.

Според данни, представени от члена на КЗК Жельо Бойчев, през последните пет години производството на сурово краве мляко в България е намаляло с около 25%. В резултат страната не успява да задоволи вътрешното потребление и се налага увеличен внос на млечни продукти, който е нараснал с близо 45% за същия период.

Бойчев посочва и значителен спад в броя на животните:

млечните крави са намалели с 26%,
овцете – с 46%,
козите – с 42%.

Намалява и броят на стопанствата, които отглеждат тези животни – спадът достига между 65% и 70%. Според него това показва липса на устойчивост в сектора. Бойчев сподели:

„Това означава, че няма никаква устойчивост в сектора. Свидетели сме на един заличаващ се сектор.“

Допълнителни пролеми

Допълнителен проблем е нарастването на производствените разходи. Те са се увеличили с около 27%, а в същото време цената, която българските производители получават за млякото си, е средно с около 10% по-ниска от тази в ЕС. Така много фермери продават продукцията си почти на себестойност, което прави дейността им нерентабилна. Основната цел на институциите според Бойчев е да се намерят решения, които да направят производството по-конкурентно и устойчиво.

По време на брифинга председателят на КЗК коментира и ситуацията на пазара на горива. Той припомни, че комисията следи сектора и вече е извършвала анализ на пазара през 2019 г., както и две производства срещу „Лукойл“ за злоупотреба с господстващо положение, приключили с общи глоби в размер на 262 млн. лева.

Карадимов обясни, че след кризата, предизвикана от ударите в Иран и последвалото повишаване на цените на горивата, КЗК е изпратила препоръки към правителството за спешни мерки. Една от тях е свързана с освобождаването на налични горивни запаси, за да се избегне рязко поскъпване. Той заяви:

„Трябва „Лукойл” да не задържа спекулативно на склад горива, когато има повишаване на международните цени, а веднага да освобождава тези горива.“

Председателят на КЗК отбелязва и противоречие между позицията на правителството и тази на компанията. Според него:

„Министър-председателят каза, че имаме достатъчно резерви от горива, закупени на ниска стойност и няма основание да се покачва цената.“
В същото време от „Лукойл“ твърдят:
„Ако ние не повишим веднага цената, няма да можем да възстановим тези запаси, тъй като цената на международните пазари е по-висока.“

КЗК препоръчва също да не се допуска спекулативно задържане на горива и да се осигури свободен достъп на алтернативни доставчици до терминалите в Росенец и Варна.

Анкети