Български учени лекуват „болни“ почви с биовъглен: Един проект на ИПАЗР „Никола Пушкаров“

Как да превърнем замърсените техногенни зони около големите металургични заводи отново в безопасна среда? Учените от Селскостопанска академия дават отговор чрез иновативно приложение на биовъглен.

Почвите в районите на „Аурубис-Пирдоп“, „Асарел-Медет“ и МК „Кремиковци“ от години са предизвикателство поради високите концентрации на тежки метали. Тези метали не само застрашават реколтата, но могат да достигнат до подпочвените води и да влязат в хранителната верига.

Какво представлява биовъгленът?

Биовъгленът е продукт на пиролиза (изгаряне на биомаса без кислород). Той действа като мощна „гъба“, която:

• Имобилизира замърсителите: Свързва тежките метали в почвата и ги прави недостъпни за растенията.
• Подобрява структурата: Увеличава задържането на влага и подобрява биологичния статус на почвата.
• Повишава добивите: Дори в трудни условия, добавянето му стимулира растежа.

Проектът накратко (2022 – 2026)

Под ръководството на проф. дн Ирена Атанасова, проектът изследва как различните дози биовъглен влияят на почвения разтвор. Чрез геохимично моделиране и прецизни анализи е доказано, че биовъгленът ефективно намалява токсичността на тежките метали.

“Получените резултати ще послужат за изработване на препоръки за устойчиво управление на замърсени почви в икономически значими райони за България”, посочват от института.

Защо това е важно за фермерите?

Въпреки че изследването е фокусирано върху техногенни почви (около заводи), технологията е приложима за всяко стопанство, което иска да подобри качеството на земята си и да премине към по-екологично земеделие. Биовъгленът е дългосрочна инвестиция – той остава в почвата стотици години.