Вакла маришка овца

Разпространени са на север и изток от гр.Пловдив – Съединение, Войсил, Радиново, Костиево, Цалапица, Мало Конаре, Стамболийски, Пазарджик, Черногорово, Овчеполци и др.

Телосложението на овцете е типично за млечния тип животни – шията и гърбът са дълги и тесни, а гръдният кош е дълбок. Краката са дълги, със здрави кости. Те са незарунени както коремът и част от шията. Главата на животните е дълга, тясна, с права профилна линия при овцете и само при кочовете е леко изпъкнала. Около очите, ушите и муцуната имат характерна кадифеночерна окраска, ушите и муцуната имат характерна кадифеночервена окраска, откъдето е и произхода на името им.

• Млечността е 150 дневен доен период, в зависимост от стопанската година варира от 135 до 160 литра. Рекордът на породата е 298 литра за този период.

• Теглото на руното е 2,8-3,5 кг при овцете-майки и 4,0-5,0 кг при кочовете. Вълната е еднородна, бяла като дължината и е 11,2 см при 44 до 46-то качество.

• Плодовитостта е 140-150 броя от 100 овце-майки.

• Живата маса при кочовете 90,0-120,0 кг, а при овцете-майки достига 60,0-80,0 кг.