Варосване на дървета: защо не трябва да се прави през есента
Много български градинари продължават да практикуват варосване на дървета веднага след окапването на листата. Смята се, че това предпазва кората от измръзване. Агрономите обаче предупреждават, че есенното варосване на дървета може да причини повече вреди, отколкото ползи.
През зимата температурите се променят рязко. Слънцето затопля ствола през деня, а през нощта студът го охлажда. Тези колебания водят до пукнатини от замръзване. Есенната варова смес не издържа на мокрото и нестабилно време. Тя се измива бързо и не защитава кората. В резултат през пролетта често се виждат дълбоки повреди.
Специалистите съветват варосването да се извършва в края на зимата или в самото начало на пролетта. Тогава белият слой отразява силното слънце и предпазва младата и стара кора от прегряване. Освен това този период съвпада с активизирането на вредителите. Така процедурата изпълнява двойна роля – защита от температурни шокове и от насекоми.
Много хора използват само вар, без добавки. Агрономите препоръчват смеси с лепило и меден сулфат. Те залепват по-добре и дават защита срещу гъбични заболявания. При правилно нанасяне варосването на дървета остава трайно върху кората.
Есенното варосване често се прави набързо. Студът, влагата и нестабилното време не позволяват добър резултат. Вместо защита, дървото остава изложено на риск. Правилното време е ключово. Трябва да се изчака периодът, в който слънцето вече е по-силно, но тежките студове са преминали.
Опитните градинари напомнят, че целта не е декоративен ефект. Варосването е защитна мярка. Когато се направи навреме, тя пази кората здрава и намалява риска от разцепвания. Изследванията показват, че дърветата, варосани през пролетта, страдат много по-рядко от пукнатини от замръзване.
Погрешната практика да се варосва през есента се предава от години. Но съвременната агрономия е категорична: важно е да се спазва точният момент. Само така варосването работи ефективно и помага дърветата да посрещнат пролетта без увреждания.
