Васил Боянов – животновъдът, чиято мисия е да съхрани Калоферската дългокосместа коза

Да съхраниш една рядка българска порода изисква години труд, постоянство и отдаденост. Именно на тази кауза е посветил усилията си Васил Боянов. Вече осем години той издирва автентични представители на Калоферската дългокосместа коза, за да запази нейния генофонд и да я предаде на следващите поколения.

Разкажете ни как създадохте Вашето стопанство. Колко трудно беше да откриете автентични животни?

Всички животни съм ги събирал в продължение на 8 години само и единствено от Калофер и селата около Калофер.

Те се отличават с изключително качественото си мляко, което е много маслено и се използва и за лечение при проблеми с щитовидната жлеза. За съжаление количеството мляко не е голямо. Може да се прави сирене.

Това което аз се стремя да направя е да достигна 100 животни и да мога да започна да продавам ярета. В момента са 60. По този начин гените на автентичните калоферски животни ще продължат, породата ще се запази и повече хора ще могат да ги отглеждат.

За мен е изключително важно да знам историята и родословното дърво на всяко едно животно, което отглеждам, затова години наред обикалях Калофер и селата около града за да намеря автентични животни, а не кръстоска между Калоферска коза и друг вид дългокосместа коза.

Разкажете повече за породата Калоферска дългокосместа коза.

Не съм съгласен с колегите от югозапада които твърдят,че в Калофер няма качествени животни и те са възродили породата в югозападна България. Затова аз никога не съм купил животно от югозападна България, а само от Калофер.

Реално породата се отглежда само за кожи в югозападна България. Опитва се да внуши, че тук са истинските животни а не в Калофер от където преди години самите те са закупили първите си животни.

Кои са най-характерните белези на породата?

Характерни белези на породата са дългият косъм, които достига дължина при мъжките животни над 70 см. Характерно е наличието на бритон между рогата. Гъстотата на козината и нейната мекота я различава от другите дългокосмести породи които се срещат в България, Гърция и Турция.

Кои са най-големите трудности при отглеждането на тази порода?

Проблемите при отглеждане на животни от породата са свързани с козината. Трябва да се полагат сериозни грижи за опазването й.   Дори най-малкият трън който попадне в нея се превръща в огромен проблем който заплита козината и не позволява на животното да легне.

Голям проблем са и заразните болести, които върлуват в страната. Последният пример е от село Тешово, община Хаджидимово. Там е установено огнище на шарка, което доведе до евтанизирани на 200 животни. Това е страшно. Трудът, полаган поколения наред, е унищожен за един миг.

Огромен проблем е нерегламентираният внос на животни от Гърция. Там положението е страшно и е абсолютно забранена търговията и превоза на дребнопреживни животни. Това обаче не спира някои хора да купуват животни на ниска цена, които са преносители на зарази. Вкарвайки ги в България в багажници на леки автомобили или през зелена граница, обричат животновъди в десетки километри на карантина и евтаназия на животни.

Мерките, които аз съм взел за справяне с проблема са крайни – не позволявам на животните да напускат заградените им 5 декара, като по този начин не допускам контакт с други животни. Това е временно решение, което коства огромни средства за храна. Старая се да им осигурявам разнообразна храна всеки ден.

По какъв начин породата е свързана с обичая Сурва?

В югозападна България животни от породата, предимно мъжки, се отглеждат за направа на кукерски костюми. За мен това не е опазване на българска порода. За да се опазва една порода би трябвало да се размножават животните.

Моята идея не е да имам постижения като дължина на косъма и други външни белези. Смятам, че обичаят Сурва, който е древен български ритуал за прогонване на злите сили, в момента се е превърнал в една пошла показност, в която всеки се стреми да извади кожа с по-дълъг косъм и по този начин да покаже колко пари има.

Реално женските животни са с цени между 400-800 евро а мъжките между 1500-3000 евро. Масово се отглеждат само мъжки които се гледат в ужасяващи условия само и само да пуснат по дълъг косъм. Против тези неща съм. Подкрепям Сурва, но не и в този и вид.

Как според Вас може да се запази традицията, без да страдат животните?

След определена възраст, когато едно животно вече не е продуктивно и се налага подмяна с по-младо, е възможно да се използва неговата кожа за костюм,но това не означава че трябва да се гледат само мъжки с тази цел.

Има ли пазар за млякото или интересът е основно към самите животни?

В България пазарът е проблем, с които се сблъскват всички животновъди. Големите мандри използват големи количества сухо мляко и нямат интерес към българското мляко.

Получава ли Калоферската дългокосместа коза достатъчно внимание от държавата? 

За съжаление държавата не полага никакви грижи за опазване на българските животни. Не е тайна, че голяма част от европейските субсидии отиват в обръч от хора, близки до власта, а до обикновения животновъд достигат капки. Например субсидията за овце и кози е в размер на 20 евро на година. С тези пари няма как да се отгледа животно.

Кой е най-големият урок, който Ви научиха козите?

Урокът, който човек може да научи от козите е, че те не ядат некачествени продукти, за разлика от хората, които предпочитат ниската цена пред качеството.