Време ли е за държавен контрол в агросектора?

Фермери продават под себестойност, докато магазините държат високи цени: време ли е за държавен контрол в агросектора?

Производители са подложени на икономически натиск, а крайните цени в търговската мрежа растат. Инфлацията се задълбочава, а фермерите и потребителите губят едновременно.

През последните месеци все повече земеделски производители в страната сигнализират за изключително ниски изкупни цени на продукцията си. Практиката показва, че фермерите са принудени да продават под себестойност, без възможност сами да определят продажната цена. Вместо това, търговците изкупуват продукцията на минимални цени и впоследствие я препродават с висока надценка в магазините.

Това създава двоен проблем – затруднени фермери, които не могат да покрият разходите си, и потребители, които се изправят пред все по-скъпа храна в търговската мрежа. В крайна сметка това подхранва инфлацията и намалява покупателната способност на гражданите.

Изкупни цени, които не покриват разходите

Земеделските производители от различни региони на страната съобщават, че продукцията им се изкупува на цени, значително по-ниски от разходите за отглеждане, бране, пакетиране и транспорт. Например:

• Дините се изкупуват на 0.25 лв./кг, но в магазините се продават на 1.20–1.50 лв./кг;
• Домати на открито се купуват от производителите на 0.50 лв./кг, а достигат до 3.00 лв./кг на дребно;
• Праскови от Пловдивско и Сливенско се изкупуват за 0.60–0.70 лв./кг, но се продават в търговската мрежа над 2.50 лв./кг.

Фермерите посочват, че липсата на силни производствени кооперации и директни канали за продажба ги прави уязвими пред търговската мрежа, която диктува условията.

Търговците печелят, но кой губи?

Печалбите на търговците не са непременно незаконни, но според много земеделци, търговската надценка е прекомерна и не съответства на реалния риск и разход в търговската верига. Това създава усещане за злоупотреба с позиция на сила.

„Ние произвеждаме с месеци, влагаме труд, вода, препарати, гориво и труд, а накрая някой купува всичко за стотинки. После виждаме същите домати на пет пъти по-висока цена в супермаркета“, споделя малък зеленчукопроизводител от Старозагорско.

От друга страна, крайните потребители – обикновени граждани – се оказват в капан. Те плащат високи цени за плодове и зеленчуци, докато доходите им не нарастват със същия темп. Така основните хранителни стоки стават все по-недостъпни за голяма част от населението.

Възможни решения: кооперации, регулации и държавен контрол

Проблемът с ценовата ножица между фермери и търговци не е нов, но в последните месеци се задълбочава, подхранван от инфлацията, високите разходи за производство и липсата на прозрачност в търговската верига.

Според агроексперти и представители на земеделски организации, необходим е нов подход, който да осигури справедливо разпределение на добавената стойност между производители, търговци и потребители. Възможните стъпки включват:

Създаване на регионални кооперации и фермерски борси

Кооперациите могат да осигурят по-добра пазарна сила на малките производители и възможност за договаряне на по-изгодни условия. Подобен модел работи успешно в други страни от ЕС.

Прозрачност в ценообразуването

Публикуване на ориентировъчни изкупни и търговски цени от държавни институции би могло да създаде база за контрол и публичен дебат.

Данъчни и търговски регулации

Държавата може да ограничи прекомерните търговски надценки при определени основни хранителни продукти, или поне да изиска ясна обосновка за тях.

Стимули за директни продажби

Разширяване на фермерските пазари, електронни платформи и подкрепа за доставки „от фермата до вратата“ би свързало производителите директно с потребителите.

Държавно участие или контрол в търговията

Някои експерти повдигат въпроса дали държавата не трябва частично да поеме контрол върху търговията със селскостопанска продукция – например чрез създаване на държавни складове, дистрибуционни центрове и платформи за търговия. Това би могло да ограничи злоупотребите от страна на посредници.

Какво казват институциите?

Министерството на земеделието и храните неколкократно е заявявало, че подкрепя идеята за съкращаване на веригата от производител до потребител. Има и програми за финансиране на кратки вериги за доставка, както и за създаване на фермерски пазари. Въпреки това, липсва централизирана стратегия и координация, която да се справи с проблема в дълбочина.

От Агенцията по храните и Комисията за защита на потребителите също заявяват, че следят цените, но реалният контрол върху пазарната динамика остава ограничен.

Заключение: неравновесието в агроверига е риск за всички

Докато производителите са изправени пред загуби, а потребителите плащат все по-високи цени, целият агросектор рискува да стане нестабилен. Липсата на баланс между производствения и търговския етап създава напрежение, недоверие и усещане за несправедливост.

Въпросът, който все по-често се повдига от самите фермери, е: нужно ли е държавата да се намеси по-решително? Много от тях вярват, че без адекватен държавен контрол и ясни правила, ще продължат да бъдат зависими от пазар, който не работи в тяхна полза.

С оглед на инфлационния натиск, социалното напрежение и възможността за предстоящи избори, темата ще продължи да бъде актуална. Но дали ще се стигне до конкретни действия – предстои да видим.

Въпросът с небалансираното разпределение на печалбата между земеделски производители и търговци е проблем не само в България, а и в цяла Европа. В западноевропейските страни обаче има по-строги регулации, силни кооперативи и държавни политики, които значително ограничават злоупотребите в търговската верига.

Прочетете всички Агро новини!