Геополитика или геостратегия?
Трудните дни за глобалното земеделие отдавана са факт и за всички остава единствено надеждата, че те ще отминат. Но реалността показва, че предизвикателствата се трупат а решения липсват.
Ако климатичните промени са проблем, към който сектора(макар и трудно) с подкрепата на науката би могъл да се приспособи, то геополитическите конфликти носят в себе си разрушителен заряд и непредсказуемост. Геостратегическите решения, взети напоследък пък успешно се опитват да разрушат дългогодишния, традиционен модел на търговия.
Докато бурята в Близкия изток нараства, а САЩ настоява Китай да вземе отношение, страната го направи, но не по начина, очакван от Тръмп. За да ограничи въздействието от конфликта върху собственото си производство, Националната комисия за развитие и реформи (NDRC) дадеприоритет на доставките на сяра от стратегически резерви за местните производители на торове. Мярката има за цел да поддържа стабилността на производството и да контролира цените.
„Стратегическото освобождаване на запаси от сяра е тактическа интервенция, насочена към осигуряване на непрекъснатост на производството на торове и стабилизиране на пазара в краткосрочен план, в контекста на поставените селскостопански цели пред страната за 2026 г. , които предвиждат увеличаване на производството на зърно с 50 милиона тона“, съобщиха представители на китайските власти.
Постигането на тази цел изисква интензивно използване на торове, но нарастващите разходи и ограничената наличност на сяра създават пряк конфликт между икономическите реалности и целите на селскостопанската политика.
В така създалата се ситуация, европейските фермери нямат време дори да калкулират потенциалните пасиви от новия конфликт, тъй като усилията на съсловните организации са насочени към минимизиране на щетите, причинени от другата гореща точка – Украйна.
Представители на испанската земеделска организация ASAJA, заедно с европейската асоциация на фермерите Copa-Cogeca, се обърнаха към Европейската комисия с оплакване относно 10% мито на Украйна върху износа на маслодайни култури – слънчоглед, рапица и соя.
В изявлението се посочва, че Украйна се опитва да задържи суровините в страната, за да може националната преработвателна промишленост да ги купува на по-ниски цени, което създава нелоялна конкуренция на пазара на ЕС.
Испанските фермери казват, че ситуацията има двоен негативен ефект за страната, която е основен производител и преработвател на слънчоглед. От една страна, масивният внос на евтино олио оказва натиск върху вътрешните цени, намалявайки доходите на фермерите. От друга – преработвателните предприятия губят конкурентоспособност поради по-ниската цена на украинските продукти.
Регионалния натиск върху пазара на слънчоглед се допълва от още едно спорно, геополитическо споразумение, а именно това с Меркосур. Огромни количества са насочени към България, без никакъв изглед да бъдат върнати в Аржентина. Дори завишените пестицидни проби да се окажат пречка за разтоварването му в България, корабите бързо ще бъдат пренасочени към Румъния, Молдова или другаде, докато все пак не бъдат разтоварени някъде в региона.
Както в глобалния ритъм, така и в тази статия не остана много време да поговорим за климата, но ако световния елит не преосмисли бързо своята стратегия, земеделието вероятно ще бъде разкъсано от геополитика и геостратегия, преди климата да е стоварил „Божия гняв“ върху земята.
