Въпреки дългогодишните публични обещания, водещите европейски марки за бързо хранене не успяват да постигнат значителен напредък в подобряването на условията за отглеждане на пилета. Новата класация на неправителствения сектор „Pecking Order 2025“ предупреждава, че ерата на доброволните ангажименти достига своя лимит и е време за законодателни реформи.

Класацията оценява 81 компании в 7 европейски държави спрямо изискванията на Европейския ангажимент за пилетата (European Chicken Commitment – ECC). Въведен през 2017 г., този стандарт определя минимални изисквания за производство на бройлери, които трябва да бъдат напълно приложени до края на тази година.

Пропаст между обещания и реалност

Докладът разкрива тревожна разлика между корпоративните политики и тяхното практическо изпълнение:

Среден резултат за ангажираност: 41%
Реално отчитане на резултати: едва 12%
Само 37 компании от общо 81 имат политики, които са напълно съобразени със стандартите на ECC.

Международни гиганти като McDonald’s, KFC, Subway, Starbucks и Burger King са посочени като изоставащи. McDonald’s е подложен на специални критики, тъй като все още не е подписал ангажимента в нито една европейска страна, въпреки огромното си влияние върху пазара.

Основният провал: Бързо растящите породи

Най-сериозното предизвикателство пред сектора остава преходът към по-бавно растящи породи. Тези породи са признати за най-ефективния начин за намаляване на здравословните проблеми при птиците, като куцота и сърдечно-съдови заболявания, причинени от интензивната генетика.

Приемането на тези породи остава изключително ограничено, което според експертите подкопава по-широките усилия за хуманно отношение и излага милиони птици на предотвратими страдания.

Географско разделение в Европа

Напредъкът в хуманното отношение е фрагментиран:

Лидери: Франция, Швеция и Дания се представят най-добре, благодарение на силния обществен натиск и високите очаквания на потребителите.
Изоставащи: Италия, Полша, Чехия и Румъния показват значително по-слаби резултати, което илюстрира липсата на единен подход в ЕС.

Рискове отвъд хуманното отношение

Организациите зад класацията, сред които World Animal Protection и Essere Animali, подчертават, че ниските стандарти носят и други рискове:

По-висока употреба на антибиотици за компенсиране на лошите условия.
Антимикробна резистентност, застрашаваща човешкото здраве.
Повишена уязвимост към инфекциозни болести в пренаселените ферми.

Какво следва през 2026 г.?

С наближаването на крайния срок за прилагане на Европейския ангажимент за пилетата през 2026 г., натискът върху Брюксел се засилва. НПО секторът призовава Европейската комисия да превърне доброволните стандарти в задължителни минимални изисквания и да въведе строг контрол върху докладването.

Дирк Вердонк от World Animal Protection заявява: „Потребителите са подвеждани, а жестоки практики като интензивната пренаселеност и изключително бързо растящите породи остават широко разпространени.“ Предстоящата реформа на законодателството на ЕС ще бъде решаващ момент за бъдещето на птицевъдството в Европа.