Светът навлиза в ера на така наречения „глобален воден банкрут“, в която реките, езерата и подземните води се изчерпват по-бързо, отколкото природата може да ги възстанови. Ще има ли водна криза в небивал мащаб?

Това се посочва в нов доклад на изследователска организация на ООН — Университетския институт за вода, околна среда и здраве (UNU-INWEH).

В документа се обяснява, че десетилетия на прекомерно използване на вода, замърсяване, унищожаване на естествените екосистеми и натиск от изменението на климата са довели до това много водни системи да се възстановят отвъд възможностите им. В резултат на това авторите твърдят, че е необходимо ново определение на ситуацията.

Не “водна криза”, а по-лошо

В доклада се отбелязва, че термините „воден стрес“ и „водна криза“ вече не отразяват реалността. Преди това те се възприемаха като предупреждения за проблеми, които все още могат да бъдат избегнати, но светът вече е навлязъл в нова фаза.

Вместо водна криза, изследователите предлагат термина „воден банкрут“. Той се определя като състояние, при което дългосрочното потребление на вода надвишава естественото попълване. Това причинява толкова сериозни екологични щети, че връщането към предишни нива вече не е реалистично.

Според доклада това е видно от свиването на големите езера и нарастващия брой големи реки, които вече не достигат до морето през част от годината. През последните петдесет години светът е загубил около 410 милиона хектара влажни зони. Това е почти същата площ като целия Европейски съюз.

Друг признак за „воден фалит“ е изчерпването на подпочвените води. Около 70% от основните водоносни хоризонти, използвани за питейна вода и напояване, показват дългосрочен спад на водните нива. Това е довело до увеличаване на така наречените кризи от „Нулевия ден“, когато търсенето на вода надвишава наличните запаси, особено в градовете.

Климатични промени

Климатичните промени допълнително влошават проблема. От 1970 г. насам светът е загубил повече от 30% от ледниковата си маса, намалявайки сезонните запаси от топяща се ледникова вода, от които зависят стотици милиони хора.

Кавех Мадани, директор на UNU-INWEH и автор на доклада, заяви пред AFP, че последствията са видими на всички населени континенти, въпреки че не всяка страна е в състояние на воден фалит. Той определи ситуацията като сериозно предупреждение и заяви, че подходите към водната политика трябва да се променят.

Според него правителствата трябва честно да признаят, че недостигът на вода не е временен проблем и трябва „да обявят фалит сега, вместо да отлагат решението“.

Мадани призова политиците да приемат реалността, за да избегнат причиняването на още по-големи необратими щети на природата.

Докладът подчертава, че той се основава на съществуващи данни и не представлява изчерпателен списък на всички проблеми, свързани с водата. Основната му цел е да преосмисли ситуацията. Документът е базиран на рецензирани научни изследвания, които скоро ще бъдат публикувани в списанието „ Управление на водните ресурси “, където ще бъде официално предложено определението за „воден фалит“.

Има ли връщане назад

Тим Уейнрайт, главен изпълнителен директор на благотворителната организация WaterAid, заяви, че докладът „отразява горчивата истина: глобалната водна криза е преминала точката, от която няма връщане назад“.

Същевременно някои учени, които не са участвали в подготовката на доклада, подкрепиха привличането на внимание към проблема. Те обаче предупредиха, че условията варират значително по света. Общите формулировки може да пренебрегнат местния напредък в определени региони.

Прочетете още: Експерт: Климатичните промени не са краят, а ново начало за земеделието

Анкети