Дилемата: Струва ли си да се спести от третото азотно торене на пшеницата?

На фона на поскъпващите торове и ниските изкупни цени на зърното, опитите за икономии на полето могат да излязат изключително скъпо на фермерите.

Високите цени на азотните торове и паралелно ниските изкупни цени на продукцията поставиха зърнопроизводителите пред сериозна дилема в разгара на пролетната кампания. С настъпването на времето за третото (късно) азотно торене на пшеницата, много стопани се изкушават да намалят нормите или напълно да го прескочат, за да свият разходите си.

Но дали тази икономия няма да изиграе лоша шега на финалния баланс при жътва? Анализите и практиката показват, че подобен ход крие сериозни капани за рентабилността, добива и качеството на зърното.

Какво показват полевите опити: Цената на 20% по-малко азот

За да даде ясен отговор на този въпрос, световният лидер в производството на торове Yara анализира данни от 118 полеви опита със зимна пшеница, проведени в продължение на десетилетие.

При стандартно торене съгласно съвременните агрономически насоки, средната приложена норма е била 177 кг азот на хектар (17,7 кг/дка). Резултатите от умишленото намаляване на тази норма с 20% са показателни:

• Спад в добива: Средно с около 47 кг/дка
• Спад в качеството: Съдържанието на протеин в зърното е намаляло средно с 0,5%.

Примерните калкулации на експертите сочат, че дори при сравнително ниски цени на пшеницата и високи нива на азотните торове, загубата от пропуснатия добив се оказва по-голяма от сумата, спестена от купуването на по-малко тор.

Важно уточнение: Това изчисление взема предвид единствено количеството прибрано зърно. Пропуснатите ползи и финансовите наказания (спад в цената на тон) заради по-ниското качество на зърното и ниския глутен изобщо не са включени в тази сметка – с тях загубата за фермера става още по-осезаема.

Скритите капани на „спестяването“ от торове

Освен преките математически загуби при продажбата на реколтата, агрономите предупреждават за още няколко дългосрочни проблема, които фермерите често пропускат в сметките си:

1. Постоянните разходи не се променят

Независимо дали торите оптимално или пестите от азот, фиксираните разходи на хектар (наем на земя/ренти, семена, обработки, гориво, амортизация на техниката и труд) остават напълно същите. Когато добивът ви падне в резултат на недохранване на растенията, себестойността на всеки произведен тон пшеница автоматично се покачва.

2. Ефектът на доминото за следващите години

В съвременното земеделие определянето на нуждите от торове се базира на историческите добиви от предходните години. Ако тази година изкуствено намалите добива си поради недостиг на азот, този по-нисък резултат ще влезе в официалните ви изчисления за следващите сезони. Това автоматично ще намали административно разрешената ви норма за торене в бъдеще, ограничавайки дългосрочния потенциал на вашите полета. Тези последващи загуби са трудни за точно прогнозиране, но са неизбежни.

Как ще постъпят фермерите у нас?

Пазарният натиск е реален и принуждава мнозина да вземат трудни решения на прага на жътвената кампания. А вие как ще постъпите през този сезон? Споделете в коментарите?