Доклад: Диетите могат да намалят емисиите от селското стопанство с 15% и да предпазят 15 милиона от смърт годишно

Учените предупреждават, че ако не променим начина по който се храним, климатичните цели няма да бъдат постигнати.

Според Комисията EAT-Lancet, около 15 милиона смъртни случая биха могли да бъдат избегнати всяка година, а емисиите от селското стопанство биха могли да намалеят с 15%, ако хората по света преминат към по-здравословни, предимно растителни диети.

Последният доклад събра учени от цял ​​свят, за да прегледат данните за ролята на храната за човешкото здраве, изменението на климата, биоразнообразието и условията на труд и живот на хората.

Важно заключение

Без съществени промени в хранителната система, най-лошите последици от изменението на климата ще бъдат неизбежни, дори ако хората успешно преминат към по-чиста енергия.

„Ако не се откажем от неустойчивия път на хранене, по който сме днес, ще се провалим в климатичната програма. Ще се провалим в програмата за биоразнообразие. Ще се провалим в продоволствената сигурност. Ще се провалим в толкова много пътища“, каза съавторът на изследването Йохан Рокстрьом, който ръководи Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.

Първият доклад на комисията през 2019 г. беше определен като „наистина монументално забележително проучване“ заради готовността ѝ да приеме сериозно реформата на хранителната система, като същевременно взема предвид човешкото и екологичното здраве, каза Адам Шрайвър, директор по уелнес и хранене в Института Харкин за публична политика и гражданско участие.

„Планетарна здравна диета“ може да предотврати 15 милиона смъртни случая всяка година

Първият доклад на EAT-Lancet предложи „планетарна здравна диета“, съсредоточена върху зърнени храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения. Актуализацията твърди, че за да подобрят здравето си, като същевременно намалят глобалното затопляне, е добра идея хората да ядат по една порция животински протеин и млечни продукти на ден, като същевременно ограничават червеното месо до около веднъж седмично.

Това се отнася особено за хората в развитите страни, които непропорционално допринасят за изменението на климата и имат по-голям избор по отношение на храните, които консумират.

Консумацията на много червено месо и други възпалителни храни по време на бременност повишава риска от детски диабет

Диетичните препоръки се основават на данни за рисковете от предотвратими заболявания като диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания, а не на екологични критерии. Човешкото и планетарното здраве са в съответствие, казват изследователите.

Рокстрьом каза, че може да изглежда „скучно“ анализът да стигне до същото заключение шест години по-късно, но той намира това за успокояващо, защото науката за храните се развива бързо.

Храната е един от най-дълбоко личните избори, които човек може да направи

Макар справянето с глобалните предизвикателства да е сложно това, което отделните хора могат да направят, е сравнително лесно, като намалят консумацията на месо, без да го елиминират напълно.

„Хората свързват това, което ядат, с идентичността си и строгите диети могат да ги отблъснат, но дори малки промени помагат”, каза Емили Касиди, научен сътрудник в организацията с нестопанска цел в областта на климатичните науки Project Drawdown, която не е участвала в изследването.

Изследователите са стигнали до заключението, че хранителните системи са най-големият виновник за това, че Земята е дошла до ръба на праговете за обитаема планета.

Според доклада ако населението на страните с високи и средни доходи ограничи консумацията на говеждо и агнешко месо до около една порция седмично, както е препоръчано в последния доклад на EAT-Lancet, те биха могли да намалят емисиите, равни на общия годишен обем на емисиите на Русия.

Голяма част от света гладува

Междувременно докладът заключава, че почти половината от населението на света е лишено от адекватна храна, здравословна околна среда или достойна работа в хранителната система. Етническите малцинства, коренното население, жените и децата, както и хората в конфликтни зони, са изправени пред специфични рискове за своите човешки права и достъп до храна.

С предстоящите преговори за климата на ООН през ноември, Рокстрьом и други изследователи се надяват, че лидерите в страните по света ще включат научни перспективи за хранителната система в националните си политики.