Тазгодишната пролет поднесе истински подарък на природата – обилни валежи и идеални температури, които доведоха до рекордно залагане на реколтата на Балканите, в Централна и Западна Европа. Вместо радост обаче, изключително благоприятните условия предизвикаха мащабна криза в овощарския сектор.

Според Живка Гроздева, земеделски производител и член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България (АОБ), проблемите в бранша отдавна надхвърлят националните граници и се превръщат в общоевропейски казус.

Рекордни добиви срещу сринати изкупни цени

Пазарът е буквално залят от плодове, а пренасищането засяга както държавите членки на Европейския съюз, така и външни производители.

Череши: Реколтата беше толкова обилна, че пазарът не успя да я поеме. Огромни количества среднокачествени плодове (засегнати по калибър заради претовареността на дърветата) отпаднаха и отидоха за евтина преработка. На пазара все още се оферират продукции от Турция и Гърция.
Праскови и кайсии: Цените им са изключително ниски. Основният натиск идва от държави като Франция, Испания, Гърция и Турция, като испанските производители традиционно диктуват нивата с огромни обеми на ниски цени.
Дини, пъпеши и сливи: Ситуацията при тях е идентична, като при сливите Сърбия остава традиционно силен играч, заемащ сериозни позиции дори на германския пазар.

„Когато растенията са претоварени с плод, това се отразява на калибъра. По-средните плодове просто отпаднаха и отидоха за преработка на много ниска цена. Същото наблюдаваме при прасковите и кайсиите“, обяснява Гроздева пред БТА.

Къде се крие истинският проблем?

1. Митът за големите търговски вериги

Въпреки масовото схващане, че супермаркетите притискат производителите, от АОБ посочват точно обратното. Големите търговски вериги изкупват продукцията на справедливи и високи цени, които трудно могат да бъдат постигнати другаде на българския пазар.

Истинският проблем с лошото съхранение и развалянето на стоката се наблюдава в малките пазари и квартални магазини, където липсва адекватен контрол.

„Доставяме плодовете в перфектно състояние, а те ги държат на 35 градуса под слънцето и после твърдят, че не могат да ги продадат“, възмущава се овощарката.

2. Затворените външни пазари

След затварянето на руския пазар за европейски плодове и зеленчуци, целият произведен обем остава затворен вътре в границите на ЕС. Към това се прибавят и силните производители извън Съюза, които също разтоварват стоката си на европейския пазар.

Кооперативите не са вълшебна пръчица

Макар кооперирането да е полезен инструмент за решаване на логистични и организационни затруднения, то има своите пазарни ограничения.

„Кооперативите не могат да обещаят по-висока цена от пазарната, когато целият европейски пазар е под натиск“, категорична е Гроздева.

По думите ѝ в момента браншът няма нужда от фалшиви обещания, а от спешна подкрепа за ликвидността на стопанствата.

Двойният парадокс на българското овощарство

Въпреки пика на тазгодишната реколта, дългосрочната тенденция в България е тревожна – овощните градини и броят на активните стопани намаляват с всяка изминала година.

Това води до парадоксален втори ефект на местно ниво: в Югоизточна България например вече се наблюдава излишък от сезонни работници, които трудно намират прехрана. Причината не е в липсата на желание за труд, а в трайно свиващите се обработваеми площи и намаляващото родно производство.

Необходими са действия на най-високо ниво

Според Асоциацията на овощарите в България решението на кризата не може да бъде намерено от самите браншови организации или земеделци. Нужна е намеса от страна на:

Българското Министерство на земеделието
Европейската комисия

Само адекватни държавни и европейски политики могат да защитят европейските производители, чиито разходи за производство скочиха до небето, докато пазарните цени продължават да се сриват под тежестта на свръхпроизводството.

Анкети