Европейски и американски гнилец – едни от най-опасните бактериални заболявания по пчелите

Пчеларството е сред най-важните отрасли на българското земеделие, а здравето на пчелните семейства има пряко значение както за производството на мед и пчелни продукти, така и за опрашването на земеделските култури. Сред заболяванията, които причиняват най-сериозни икономически загуби, особено място заема пчелният гнилец – група бактериални заболявания на пилото, които могат да доведат до силно отслабване или дори до загиване на цели пчелни семейства.

В практиката терминът „пчелен гнилец“ обединява две основни заболявания – американски гнилец и европейски гнилец.

Макар да имат сходни външни признаци, те се причиняват от различни бактерии, протичат по различен начин и изискват различен подход при контрола и ликвидирането им.

За България най-голямо значение има американският гнилец, който е сред заболяванията, подлежащи на задължително обявяване и ветеринарномедицински контрол. Причинителят му е бактерията Paenibacillus larvae, която образува изключително устойчиви спори и може да запази жизнеспособността си десетилетия наред в пити, восък, кошери и пчеларски инвентар.

Какво представлява американският гнилец

Американският гнилец е силно заразно бактериално заболяване, което засяга пчелното пило. Най-податливи са младите ларви, които се заразяват чрез приемане на храна, съдържаща спори на бактерията. След попадане в храносмилателната система спорите покълват, бактерията се размножава и постепенно унищожава ларвата. Впоследствие загиналата ларва се превръща в източник на милиони нови спори, които заразяват останалото пило.

Опасността от заболяването се крие в изключителната устойчивост на спорите. Те могат да оцелеят в стар восък, мед, прашец, дървен материал и инвентар в продължение на много години. Именно поради тази причина заболяването често се появява повторно в пчелини, където не са приложени достатъчно строги санитарни мерки.

Заразяването може да стане чрез пренасяне на пити между семейства, използване на заразен инвентар, кражби между пчелите, подхранване със заразен мед, закупуване на заразени отводки или майки, както и чрез миграционно пчеларство.

Европейският гнилец – различно заболяване със сходни последици

Европейският гнилец се причинява от бактерията Melissococcus plutonius и засяга предимно незапечатаното пило. Заболяването обикновено се проявява през пролетта и началото на лятото, когато пчелните семейства са подложени на различни стресови фактори – застудяване, недостиг на храна, недостиг на вода, отслабени семейства или неблагоприятни климатични условия.

За разлика от американския гнилец, европейският не образува толкова устойчиви спори и често протича по-леко. Въпреки това той може да причини сериозно намаляване на силата на семействата и значителни производствени загуби, особено когато не бъде открит навреме.

Разпространение на заболяването в България

Пчелният гнилец продължава да бъде актуален проблем за българските пчелари. Данните от програмите за надзор на Българската агенция по безопасност на храните показват, че заболяването се открива ежегодно в различни региони на страната.

Според информация от националните програми за контрол през последните години делът на положителните проби за американски гнилец е нараствал. Ако през 2013 г. положителни са били около 26% от изследваните проби, то през 2017 г. този дял достига приблизително 57%. Броят на регистрираните огнища варира през отделните години, като в определени периоди са установявани над 50 огнища годишно.

Тези данни показват, че заболяването не е ликвидирано и остава постоянен риск за пчеларския сектор. Особено уязвими са големите пчелини, както и районите с интензивно подвижно пчеларство.

Клинични признаци и симптоми

Ранното разпознаване на заболяването е от решаващо значение за ограничаване на разпространението му.

При американския гнилец най-често се наблюдават неравномерно и прошарено пило, потъмнели и хлътнали капачета на килийките, наличие на малки отвори по тях, както и характерна лепкава маса от разложени ларви. В по-късен стадий остатъците засъхват по стените на килийките и образуват твърди корички.

При европейския гнилец ларвите обикновено загиват преди запечатването на килийките. Те променят цвета си от бял към жълтеникав и кафяв, губят нормалната си форма и постепенно се разлагат. Често се наблюдава неравномерно разположение на пилото и множество празни килийки.

Диагностика – защо лабораторното потвърждение е задължително

Въпреки че опитните пчелари могат да разпознаят много от характерните симптоми, окончателната диагноза трябва да бъде поставена чрез лабораторно изследване.

При съмнение за гнилец се вземат проби от заразено пило, пити или други материали и се изпращат за анализ в специализирани ветеринарни лаборатории. Използват се микробиологични методи, култивиране на причинителя и съвременни молекулярни техники като PCR диагностика.

Лабораторното потвърждение е особено важно, тъй като американският гнилец може да бъде объркан с европейски гнилец, мехурчест гнилец или други заболявания на пилото. Неправилната диагноза може да доведе до забавяне на мерките и до по-широко разпространение на инфекцията.

Как се лекува пчелният гнилец

Лечението зависи от конкретния вид заболяване.

При европейския гнилец оздравяването често се постига чрез подобряване на условията на отглеждане, подмяна на майката, обновяване на питите, подсилване на семейството и стриктна хигиена в пчелина. В миналото са използвани антибиотици, но употребата им в Европейския съюз е силно ограничена поради риска от остатъчни количества в меда и развитието на резистентност.

При американския гнилец ситуацията е значително по-сериозна. Поради устойчивостта на спорите антибиотичното лечение не решава проблема и не унищожава заразата. Поради тази причина ветеринарните власти прилагат строги мерки за ликвидиране на огнищата. В много случаи се налага унищожаване на силно засегнатите семейства, заразеното пило, питите и част от инвентара, последвано от щателна дезинфекция.

В световната практика съществуват и методи като т.нар. „изтръскване“ или „гол рой“, при които пчелите се прехвърлят в чист кошер с нови основи, а заразените пити се унищожават. Тези подходи се използват в някои държави като част от оздравителните програми, но ефективността им зависи от степента на заразяване и стриктното спазване на санитарните мерки.

Профилактиката остава най-силното оръжие

Опитът на ветеринарните специалисти показва, че профилактиката е далеч по-ефективна и по-евтина от борбата с вече възникнало огнище. Най-важните мерки включват:

• редовни прегледи на пчелните семейства;
• подмяна на стари и потъмнели пити;
• използване само на проверени отводки и майки;
• недопускане на подхранване със съмнителен мед;
• дезинфекция на инвентара и кошерите;
• своевременно уведомяване на ветеринарните власти при съмнение за заболяване.

В България БАБХ ежегодно организира профилактични прегледи и надзорни програми именно с цел ранно откриване на американския гнилец и ограничаване на неговото разпространение.

Пчелният гнилец остава едно от най-опасните бактериални заболявания по медоносната пчела. Особено американският гнилец представлява сериозна заплаха за устойчивото развитие на пчеларството поради високата си заразност и изключителната устойчивост на причинителя. Макар съвременната ветеринарна медицина да разполага с все по-прецизни диагностични методи, успешният контрол върху заболяването зависи преди всичко от ранното откриване, стриктното спазване на санитарните изисквания и добрата информираност на пчеларите. В условията на нарастващи предизвикателства пред сектора поддържането на високо здравно ниво в пчелините е ключов фактор както за опазването на пчелите, така и за бъдещето на българското пчеларство.