Европейските фермери са изправени пред нова конкуренция от Австралия
След години на преговори и внезапно прекъсване през 2023 г., Европейският съюз и Австралия са на прага на историческо споразумение за свободна търговия. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се подготвя за посещение в Канбера (23-25 март), където се очаква официалното подписване.
Големият залог: Квотите за внос
Основният конфликт винаги е бил около обемите месо, които Австралия ще може да внася без мито. Разликите в исканията и предложенията са драстични:
- Говеждо месо: Австралийската индустрия настоява за квота от 50 000 тона (увеличение с близо 1500% спрямо сегашните нива). ЕС се опитва да ограничи този обем до 30 000 тона.
- Агнешко и козе месо: Исканията са за 67 000 тона, което би било скок от над 1100%.
- Захар: В споразумението са включени и значителни отстъпки за внос на австралийска захар.
Защо ЕС отстъпва сега?
Споразумението не е само за земеделие. В геополитически план Брюксел се стреми да си осигури:
- Критични суровини: Достъп до австралийските залежи на литий, кобалт и редкоземни елементи, необходими за зеления преход.
- Стратегическо партньорство: Укрепване на връзките в Индо-Тихоокеанския регион с „доверен партньор“.
- Енергия: Бъдещи доставки на водород.
Реакциите: Възможности срещу страхове
Мненията в европейския агробизнес са дълбоко разделени:
- Опасенията на Copa-Cogeca: Президентът на организацията Масимилиано Джансанти предупреждава, че земеделието не трябва да бъде „разменна монета“ за предимства в индустриалните сектори. Фермерите настояват за реципрочност – австралийското месо да отговаря на същите строги екологични и етични стандарти като европейското.
- Оптимизмът на търговците: Германската асоциация „Der Agrarhandel“ вижда възможност за увеличен износ на германско зърно и маслодайни култури към Австралия.
- Млечният сектор: Има надежди за по-добър достъп на европейски сирена и млечни мазнини до австралийския пазар, макар и мащабът му (25 млн. жители) да е скромен в сравнение с ЕС.
Кумулативният ефект
Европейските производители на месо се опасяват от т.нар. „кумулативен ефект“. Пазарът вече се отваря за страни от Южна Америка (Меркосур), а добавянето на големи количества евтино австралийско говеждо може да подкопае цените в момент, в който производствените разходи в Европа са на рекордни нива.
