Европейският парламент е на път да вземе важно решение за бъдещето на земеделието в Европейския съюз. Евродепутатите обсъждат промени, които могат да отворят пътя за използването на ново поколение генетично редактирани растения. Според привържениците на инициативата те са по-устойчиви на суша, болести и климатични промени, като същевременно намаляват нуждата от пестициди.

Темата предизвиква сериозни спорове между научните среди, големите земеделски организации и представителите на биологичното производство.

Какво представляват новите технологии за редактиране на генома?

За разлика от традиционните генетично модифицирани организми, при които се въвежда чужд генетичен материал, новите технологии за редактиране на генома променят съществуващата ДНК на растението без добавяне на гени от други организми.

Именно тази разлика е в основата на предложението част от тези култури да бъдат третирани по различен начин от класическите ГМО и да попаднат под по-облекчен регулаторен режим.

Поддръжниците виждат шанс за по-устойчиво земеделие

Голяма част от европейските земеделски организации подкрепят използването на тези технологии. Според тях те могат да помогнат за създаването на сортове, които понасят по-добре продължителни засушавания, нови болести и променящите се климатични условия.

Очакванията са подобни растения да намалят необходимостта от растителна защита и да подобрят стабилността на добивите в дългосрочен план.

Биологичният сектор и малките фермери остават скептични

Най-сериозните възражения идват от организациите на биологичните производители и част от дребните земеделци. Те предупреждават, че новите правила могат да увеличат зависимостта на фермерите от големите компании за семена и да доведат до концентрация на патентни права в ръцете на няколко международни корпорации.

Затова представители на фермерски организации настояват да бъдат въведени ясни механизми за проследяване на семената и ограничения върху патентите.

Част от растенията ще останат извън облекчените правила

Обсъжданият компромис предвижда само определени култури, получени чрез ограничени генетични промени, да бъдат приравнени към конвенционалните сортове.

В същото време растения, създадени с цел устойчивост към хербициди или такива, които произвеждат инсектицидни вещества, няма да получат облекчен достъп до пазара. Предвижда се те да останат под по-строг контрол.

Освен това в биологичното земеделие няма да бъде разрешено използването на растения, разработени чрез новите технологии за редактиране на генома.

Научните институции призовават за внимателен подход

Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) подкрепя възможността част от тези култури да бъдат разрешени при определени условия.

От друга страна, френската здравна агенция ANSES препоръчва всяко ново растение да преминава индивидуална оценка на потенциалните рискове за човешкото здраве и околната среда преди пускането му на пазара.

Решението може да промени бъдещето на европейското земеделие

Предстоящото гласуване се разглежда като едно от най-значимите за аграрната политика на ЕС през последните години. Ако предложенията бъдат окончателно одобрени, европейските производители могат да получат достъп до ново поколение сортове, разработени с помощта на модерни геномни технологии.

В същото време дебатът около тях остава силно поляризиран. Докато едни ги определят като инструмент за адаптация към климатичните предизвикателства, други предупреждават за икономически рискове и необходимост от по-строги гаранции за прозрачност и контрол.

Анкети