Експерт: Климатичните промени не са краят, а ново начало за земеделието

Теодора Илиева e еколог и метеоролог. Занимава се с изследване на климатичните промени и влиянието им върху екосистемите и икономиката, особено върху земеделието, което е жизненоважно и в същото време най-застрашено. Значима част от  нейната работа е обвързването на научните данни по темата с приложими и работещи в полза на хората практики.

Г-жо Илиева, благодарим Ви за това интервю по тази толкова важна и наболяла тема за земеделците. Какви са основните промени в световния климат през последните десетилетия? 

Най-явната промяна на климата, видима за всички, е затоплянето на планетата. Тоест, средните температури се повишават бавно, но сигурно. В България – вече с около 1.3-1.6 градуса. Повишените температури променят климата директно – по-горещи лета, по-топла пролет, по-късно настъпване на зимата, по-кратко задържане на снежна покривка.

Други промени са свързани с т.нар. екстремни явления. Това са естествени събития, като горещи вълни, суши, проливни дъждове. Когато температурите са по-високи, те започват да се случват по-често, на повече места или стават по-интензивни. С напредване на промените в климата, тези явления създават и по-сериозни рискове за икономиката, инфраструктурата и дори живота на хората навсякъде по света.

Например, загубите за агросектора на Европа от такива явления за година се изчисляват на 28 милиарда евро и се очаква да нараснат до 40 милиарда до 2050 г.

Какви са данните за България?

България вече изпитва последиците от промените в климата. Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, а източна Европа е най-бързо затоплящата се част от континента.

В цялата страна се наблюдава ясно повишаване на средните температури за всички месеци и сезони. Според данните, в България и района на Балканския полуостров вече има промяна в досегашния режим на летните валежи с тенденция към намаляване на честотата, но в същото време увеличаване на честотата на екстремните събития, като суши и силни проливни дъждове.

На ежедневен език, очакваме да вали по-рядко, но да пада повече дъжд и сушата да продължава повече дни.

Това не значи, че във всички години ще е така. Климатът се променя постепенно и ако в някоя година валежите ни се струват „нормални“ по усещане, не трябва да забравяме, че досегашното нормално, постепенно се превръща в изключение по пътя към новото нормално. При новото нормално, сушата е обичайното и очаквано явление.

Как климатичните промени влияят на земеделието в България и кои култури са най-застрашени?

Високите температури сами по себе си, дори при нормално напояване, причиняват допълнителен стрес на културите и растенията стават по-малко устойчиви на вредители и болести.

Сушата обаче е най-голямата заплаха за земеделието и в комбинация с горещината, може да доведе до значително намаляване на добивите. Няма култура, която да не е застрашена от климатичните промени, но най-засегнати са пролетните и летните култури, като царевица и слънчоглед. Пшеницата и другите зърнени култури, и въобще култури, при които напояването е по-трудно и са по-зависими от дъждовете, също са по-застрашени.

Друг важен проблем е повишаването на пролетните температури, което води до по-ранно начало на вегетационния сезон –  с 10 до 20 дни. На пръв поглед това изглежда полезно – по-дълго време за развитието на растенията, но по-ранното начало „обърква“ естествения растеж на културите.

Например, ако краят на зимата е особено топъл, някои овощни култури цъфтят по-рано и така са изложени на по-висок риск от късни пролетни слани. Ефектът е същия – намаляване на добивите, уязвимост към болести и вредители, в някои случаи изцяло провалена реколта.

Не на последно място, със затоплянето, от юг навлизат и редица нови причинители на болести, което в комбинация с намалената устойчивост поради сушата и горещината, създава още по-сериозен риск за добивите.

Какви адаптационни стратегии могат да предприемат земеделците? Отварят ли се нови възможности?

Тенденцията на затопляне и рисковете, които изброих по-горе ще се запазят и ще нарастват за десетилетия, може би и столетия напред. В умерените ширини, с помощта на съвременните технологии, адаптационните стратегии са по-скоро нови възможности.

Например, ако традиционните култури не се справят добре със сушата, въвеждаме нови сортове, или ги подменяме изцяло с такива, които се развиват добре при по-високи температури и изискват по-малко вода.

Същевременно, някои традиционни култури вече могат да се отглеждат в по-високи или по-северни райони, където досега е било твърде студено за тях, което създава изцяло нови икономически възможности.

По-дългият вегетационен сезон, при добро планиране, може да се използва за отглеждане на две култури – една ранно-лятна и една по-късна. 

Натискът от климатичните промени води и до по-бързо въвеждане на интелигенти системи за мониторинг на средата, които улесняват целия производствен процес. 

Засушаването съвсем естествено предизвиква и промени в методите на земеделие, за да се запази влагата в почвата и да се намали нуждата от напояване.

Например отглеждане на покривни култури, мулчиране, както и методи за подобряване на почвената структура като използване на биочар вече навлизат в България и се ползват успешно.

Има ли връзка между климатичните промени и зачестилите пожари през лятото? А с наводненията през този месец?

Климатичните промени не предизвикват пожари, но допринасят за зачестяването им, за обхващането на повече площ и удължават сезона на риск от пожари. Когато въздухът е по-топъл и с по-ниска влажност, растителността изсъхва по-бързо и може да се запали по-лесно.

Голяма част от пожарите са с човешки произход, независимо дали умишлено или не и тук искам да обърна внимание на една често срещана земеделска практика: да се палят стърнища „контролирано“. При по-високите температури и особено при наличието на вятър, тази практика повишава риска огънят да излезе от контрол, да създаде опасност за населените места в близост или да причини щети на дивата природа и съседни площи.

Относно наводненията, те са в контекста на промяната в интензитета на валежите и са на второ място по значимост за икономическите загуби във връзка с климатичните промени след сушата.

Проливните дъждове и летните бури са естествено явление, но със затоплянето на атмосферата, някои бури стават по-силни.

Част от проблема с наводненията е инфраструктурата, която не е пригодена да се справя с такива силни дъждове, но друга част произтича от самото явление. Реките преливат, защото не могат да поемат допълнителния дъжд, без значение от действията на хората.

Почвата също не може да поеме по-интензивни валежи, независимо колко е суха. Явлението екстремна суша, последвано от екстремен дъжд ще става все по-нормално, тоест рисковете и от пожари, и от наводнения нарастват.

Какви практически стъпки могат да предприемат фермерите за по-устойчиво земеделие?

Първата стъпка е да се информирате за рисковете във вашия регион и за изискванията на културите, които отглеждате. Понасят ли добре суша и високи температури? В каква влажност на почвата и въздуха се развиват най-успешно? Избирайте растения, които се справят по-добре със сушата, независимо дали са нови сортове или изцяло нови култури.

Инвестирайте в системи за напояване, микрорезервоари, системи за предпазване от слана или противоградови мрежи, когато това е възможно. Обърнете внимание на подходите за дренаж на почвата, например наличието или липсата на буферни ивици за оттичане на вода, редуване на растения с различна коренова система за подпомагане на инфилтрацията на водата, методи за задържане на влагата в почвата.

По-честият мониторинг, включително и със сензори за температура и влажност както и ползването на съвременни услуги за проверка на индекс на сушата, очаквани горещи вълни или бури и др. също са полезни инструменти за създаване на стратегии за адаптация.

Лесна, но понякога пропускана стъпка е застраховката. Да не звуча като застрахователен брокер, но с нарастването на рисковете от екстремни явления и с увеличаването на икономическите загуби, такава инвестиция ще ви даде повече спокойствие и свободата да се адаптирате към новите условия.

Не на последно място, не забравяйте, че промените в климата и отчетените икономически загуби не означават непременно, че вървим към „по-зле“.

Съвременният свят предлага много възможности за оптимизация на агросектора, а промените в традиционното земеделие са естествен човешки отговор на промяната в околната среда.