ЕС спира вноса на месо от страни, прекаляващи с антибиотиците
Европейската комисия (ЕК) приветства решението на държавите членки да одобрят актуализиран списък с над 90 трети страни, на които се разрешава износът на животни и животински продукти за Европейския съюз. Ключовото изискване за включване в него е държавите да докажат, че спазват строгите ограничения на Общността относно употребата на антимикробни средства в животновъдството.
Новите правила за внос ще влязат в сила от 3 септември 2026 г.
Бразилия остава извън списъка
Сред одобрените страни извън ЕС попадат държавите от блока Меркосур – Аржентина, Уругвай и Парагвай. Впечатление обаче прави отсъствието на Бразилия, което означава, че от есента вносът на животински продукти от тази страна в ЕС може да бъде преустановен.
Списъкът е изготвен на базата на подробни оценки и гаранции, предоставени от самите държави и анализирани от Комисията. Съгласно европейското законодателство, в ЕС е строго забранено:
- Употребата на антимикробни средства при добитъка за стимулиране на растежа или увеличаване на добива.
- Лекуването на животни с антимикробни препарати, които са резервирани изключително за критични човешки инфекции.
Антимикробната резистентност – глобална заплаха за здравето
Антимикробната резистентност (АМР) – способността на микроорганизмите да оцеляват и да се развиват въпреки наличието на лекарства, които би трябвало да ги унищожат – се определя като една от най-големите заплахи за общественото здраве в съвременния свят. През юли 2022 г. ЕК и държавите членки я класифицираха сред трите най-приоритетни здравни рискове, изискващи незабавни и координирани действия.
Чрез затягането на контрола върху вносните храни, ЕС цели да гарантира разумната употреба на антибиотици в световен мащаб и да защити здравето на своите граждани.
Черна статистика: Очакват се милиони смъртни случаи
Данните на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC) показват стряскаща тенденция на ръст в броя на инфекциите и смъртните случаи, причинени от резистентни бактерии. Проблемът е особено изострен в болнична среда.
70% от случаите на инфекции с антибиотично резистентни бактерии се свиват именно в лечебните заведения (вътреболнични инфекции).
Прогнозите за бъдещето са мрачни: експертите изчисляват, че в периода между 2025 и 2050 г. близо 39 милиона смъртни случая по света ще бъдат пряко свързани с бактериалната антимикробна резистентност, ако не се предприемат спешни мерки на глобално ниво. Списъкът на трети държави ще бъде официално приет и публикуван от ЕС в следващите няколко дни.
