ЖИТНА ПИЯВИЦА – ОСОБЕНОСТИ И БОРБА
Обикновената житна пиявица е широкоразпространена и при масова поява нанася сериозни икономически поражения по житата. Тя е една от основните вредители по пшеницата, но предпочита най-много пролетния ечемик.
Възрастнот насекомо е с продълговато цилиндрично тяло. Главата и краката са черни, преднегръдът е оранжево-червен, а елитрите са тъмносиви. Достигат дължина около 4-4,5 мм. Яйцето е продълговато и жълто. Ларвата (5-6 мм) е мръснобяла и силно изгърбена в задната си част. Тя е покрита с тъмен слуз, в който плуват екскременти. Прилича на пиявица, откъдето насекомото носи името си. Какавидата е жълтокафява и се намира в землиста камера.
Житната пиявица развива едно поколение годишно и зимува като възрастно под шумата покрай горите, поясите, храсталаците и в почвата. Напролет насекомите излизат при температура на почвата около 10 градуса и на въздуха 18-20 градуса. Изгризват тесни и дълги ивици между нерватурата на листата на овеса, ечеика и пшеницата. По-окосмените листа се нападат по-малко от пиявицата. Бръмбарите са активни, особено при топло време. Те не летят на дълги разстояния.
Хранят се няколко дни, след което копулират и снасят яйцата си по горната страна на листата в редове от 3 до 7 броя. Снасят в продължение на един месец. Една женска снася около 200 яйца.
Научете още: ВРЕДНА ЖИТНА ДЪРВЕНИЦА – ОСОБЕНОСТИ И БОРБА
Ларвите се излюпват след две седмици и започват да се хранят като изгризват надлъжни ивици между нерватурата на листата. Те унищожават горния епидермис и паренхимната тъкан, без да засягат долния епидермис. Приключват развитието си след около две седмици.
Вредата от пиявицата е на хармани, защото снася яйцата си на отделни места в посева. При масово нападение харманите се сливат и целият посев може да бъде унищожен.
Повредените листа изсъхват, забавя се развитието на посева и добивите силно намаляват. При засушаване и едностранно азотно торене се увеличава вредата от житната пиявица. Силно наранените растения не се приемат от селскостопанските животни.
След това ларвите се придвижват до почвата и какавидират на дълбочина 1-5 см. След две седмици се появяват възрастните от новото поколение. Те преминават по царевицата и вредят по аналогичен начин.
Вредната дейност на пиявицата по житните култури продължава около два месеца. При нападение на листната повърхност на пшеницата от 12-25 %, добивът намалява с 14%. При ечемика 8-10% нападната петура е достатъчна да намали добива с 3-5%. При наличие на една ларва в посев от овес добивът спада с 10 кг/дка.
Прочетете още: ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА
Борбата с житната пиявижа съвпада с борбара срещу вредната житна дървеница.
Химичната борба се провежда на два етапа: срещу възрастните и срещу ларвите. ПИВ е 30-50 възрастни на 1м2 при зимни житни, и 15-20 възрастни на 1м2 при пролетен ечемик. Изолзват се регистрираните инсектициди. ПИВ при ларвите е една ларва на флагов лист.
