Задава ли се продоволствена криза? Защо реколта 2027 в Европа е под сериозна заплаха

Светът може и да не усеща веднага сътресенията на пазара, но в земеделския сектор на Европа вече свети червена лампа. След ескалацията на войната в Иран и блокирането на стратегическия Ормузки пролив, европейското селско стопанство е изправено пред нов, изключително опасен враг: драстичния скок в цените на енергоносителите и торовете.

Според разследване на Politico, ситуацията е толкова сериозна, че фермерите в Европейския съюз обмислят масово намаляване на азотните торове за реколта 2027 г. А това е директен път към по-ниски добиви и нов скок на цените на храните в супермаркетите.

Цифрите, които стряскат: Газът и торовете хвърчат нагоре

Затварянето на Ормузкия пролив нанесе светкавичен удар по енергийния пазар. Равносметката до момента е стряскаща:

• Цените на газа в Европа скочиха с внушителните 59%.
• Някои видове торове поскъпнаха с до 50%.
• В Германия карбамидът (най-търгуваният азотен тор) вече се продава за около €550 на тон, при нива от €370 преди конфликта.

Парадоксът на пазара: Докато разходите за производство (торове, горива, логистика) летят нагоре, цените на пшеницата на международните борси остават на нивата от преди войната. Този „ножичен ефект“ буквално изяжда икономиката на фермерите.

Илюзията за стабилност по рафтовете

Ако се питате защо цените в магазините все още изглеждат нормални, отговорът е прост: времеви буфер. Настоящата пролетна сеитба в ЕС е осигурена, тъй като торовете бяха закупени преди ескалацията на кризата.

Дейвид Лаборд, директор на отдела за селскостопанска икономика на ФАО (Организацията за прехрана и земеделие към ООН), предупреждава: „Повечето от продуктите, които в момента се намират на рафтовете на супермаркетите, са произведени с ресурси, закупени преди пълното разгръщане на кризата. Настоящата стабилност до голяма степен отразява времето, а не имунитета.“

Сега обаче фермерите правят поръчки за есенната сеитба и пред тях има два лоши сценария:

1. Да намалят драстично азотното торене.
2. Да преминат към култури, които изискват по-малко грижи, но са по-нискодобивни.

И в двата случая крайният резултат за потребителите е един и същ – по-малко продукция и по-скъпа храна.

Спасителният план на Брюксел: Закъснял ли е?

Европейската комисия (ЕК) усеща жегата и подготвя извънреден план за действие, който ще бъде представен на 19 май. Стратегията ще се фокусира върху четири основни стълба:

• Намаляване на зависимостта от вносни суровини.
• Стимулиране на местното производство на торове в ЕС.
• Разработване на иновативни, нисковъглеродни алтернативи.
• Обучение и подкрепа за фермерите за по-ефективно (икономично) използване на ресурсите.

Проблемът? Времето не е на наша страна

Експертите са скептични, че мерките ще имат бърз ефект. Изграждането на нов завод за торове отнема между 3 и 4 години. В същото време, поради предишни кризи, производството на торове в рамките на ЕС вече е с 19% под нивата от 2019 г.

Политически сблъсък: Климат срещу Оцеляване

Масло в огъня налива и предстоящото въвеждане на Въглеродния граничен механизъм на ЕС (CBAM) от 1 януари следващата година. Той предвижда допълнително таксуване на вноса (включително на торове) от страни с по-меки екологични стандарти.

Това предизвика сериозно разделение в Брюксел:

• Италия и Франция настояват механизмът да бъде временно замразен за торовете, за да се спаси селското стопанство от фалити.
• Полша и Германия, където са концентрирани най-големите азотни заводи в Европа, искат механизмът да остане, за да защитят родното си производство от евтин външен внос.

Докато политиците спорят, часовникът тиктака. Решенията, взети през следващите няколко седмици, ще определят какво ще има на трапезата на европейците през 2027 година – и на каква цена.