ЗАДАЧИ НА ГРАДИНАРЯ

Освободените от зеленчуците площи се почистват добре от растителни отпадъци. След това се извършва наторяване с оборски тор, фосфорни и калиеви торове преди дълбоката оран. След последната почва се обеззаразява с базамид гранулат срещу нематоди, почвени насекоми и плевелни семена, в доза 30-40 гр. на кв. м. за по-леки почви и 45-50 гр. на кв. м. за по-тежки. Препаратът се внася в навлажнена почва до 70-75 от ППВ и се смесва с фрезоване.

След фрезоването почвата се валира и се покрива с пластмасово фолио. Базамид гранулатът се задържа в почвата до една седмица, след което фолиото се отстранява и почвата се обработва от 2 до 4 седмици след третирането, ако температурите са 5-10 градуса, при по-високи – обработката е по-рано. Зимни култури може да се засаждат най-рано след 20 дни.

Третирането се прави веднъж на три години. Оранжериите до 1 декар се пръскат с 1% разтвор на формалин, след което оранжерията се затваря за 1-2 денонощия и се проветрява. За големи оранжерии, на които проветрителната инсталация е в пълна изправност, формалинът се внася чрез изпаряване в норма 60 л. за 3000 куб. м. въздушно пространство. За всеки литър формалин се прибавя по 100 гр. калиев перманганат. Получава се много бурно изпаряване на течността. Работи се със специално облекло и противогаз. Оранжерията веднага се затваря за 1-2 денонощия, след което се проветрява.

В началото на месеца се извършва сеитбата на домати и краставици за зимно оранжерийно производство. Торопочвената смес се обеззаразява също с базамид гранулат. Семената се обеззаразяват с 30% разтвор на перхидрол, който се разрежда с вода в съотношение 1:10. Семената се поставят в тензухени торбички и се потопяват в приготвения разтвор. Семената на краставиците се третират за 20 мин., на доматите – 25 мин., на пипера – 30 мин.

След третирането семената се промиват с течаща вода в продължение на 30 минути, след което се подсушават и са годни за сеитба. Сеитбената норма при доматите е около 30 гр/дка и 4000 бр. растения на дка; при краставиците – около 50-60 гр./дка и 2200 бр. Растения за дка; и за пипера около 120-140 гр./дка и 4000 бр. Растения за дка.

ЗАДАЧИ НА ЛОЗАРЯ

Извършва се основно торене с фосфорни и калиеви торове, след което почвата се изорава на дълбочина 18-20 см. Торенето е едно от основните мероприятия, определящо развитието на силни лози, от които се получават устойчиви по количество и качество добиви. Чрез него се поддържа почвеното плодородие и растенията се снабдяват с необходимите им хранителни елементи.

Лозата има мощно развита коренова система, обхваща голям обем почва, което дава възможност за извличане на необходимите хранителни вещества. Лозата с успех усвоява фосфора от трудно разтворими фосфорни форми, като фосфоритното брашно и хиперфосфата.

Освен това лозата натрупва голям запас от хранителни вещества в някои органи и тъкани и бързо да ги транспортира към мястото на потребление. Трябва да се има предвид, че хлорният йон влияе отрицателно върху качеството на зърното, поради което за торене трябва да се предпочита калиевия сулфат. Ако се налага да се внесе калиев хлорид, това да стане при винени сортове. Като калиев тор може да се използва пепелта от изгарянето на лозовите пръчки, слама и други растителни остатъци в норма 60-100 кг/дка.

Десертните и някои винени сортове през този месец се изрязват и загрибват. През този месец се изваждат лозичките от вкоренилищата, сортират се и се съхраняват.

При откриване на болни от рак лози в младите насаждения, болните лози се изкореняват. В плододаващите лозови насаждения борбата с рака е най-ефикасна с нафто-динозоловата емулсия в състав: 2% динозол 50 или нитрозан 50 + 0,250 мл нафта, емулгирана съответно с обикновен сапун.

Източник: www.naas.government.bg