Защо Европа отвори пазара си за украинското зърно – какво спечели, какво загуби и как това промени земеделието

Вносът на украинско зърно в Европейския съюз се превърна в една от най-спорните теми за европейското земеделие през последните четири години. Докато Брюксел определя политиката като жизненоважна подкрепа за Украйна по време на войната, много европейски фермери смятат, че тя е довела до сериозен натиск върху пазара и до спад на доходите им.

Каква е истината? Защо беше разрешен безмитният внос, отговаря ли украинската продукция на европейските стандарти и какви са реалните последици за производителите и потребителите?

Защо Европейският съюз отвори пазара си?

След началото на руската инвазия през февруари 2022 г. голяма част от украинските черноморски пристанища бяха блокирани. Това практически прекъсна основния маршрут за износ на земеделска продукция от страната.

Украйна е сред най-големите износители на пшеница, царевица, ечемик, рапица и слънчоглед в света. Преди войната над 90% от този износ преминаваше през Черно море. Без достъп до пристанищата милиони тонове продукция рискуваха да останат в складовете, което щеше да лиши страната от едни от най-важните ѝ приходи и да задълбочи опасенията за световната продоволствена сигурност.

Затова Европейският съюз премахна митата и квотите за украинските земеделски продукти и създаде т.нар. „Коридори на солидарността“, които позволиха стоките да достигат до европейските пристанища по шосе, железопътни линии и река Дунав. От май 2022 г. досега по тези маршрути са транспортирани около 220 млн. тона украински стоки, от които приблизително 101 млн. тона са селскостопанска продукция, включително около 93 млн. тона зърно, маслодайни култури и свързани продукти.

Защо цените на зърното започнаха да падат?

Първоначалният замисъл беше голяма част от украинското зърно само да премине транзитно през Европейския съюз към традиционните пазари в Африка, Близкия изток и Азия.

На практика обаче значителни количества останаха в държавите членки. Това увеличи предлагането на европейския пазар точно в момент, когато световното производство постепенно се възстановяваше, а търсенето не нарастваше със същите темпове.

В резултат цените на пшеницата, царевицата, рапицата и слънчогледа започнаха да се понижават. Най-силно засегнати се оказаха България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия – страните, през които преминаваше най-голяма част от украинския износ.

Разбира се, украинският внос не е единствената причина за поевтиняването. Влияние оказаха още добрите световни реколти, по-слабото търсене от някои традиционни купувачи, понижените транспортни разходи и спекулативната търговия на международните борси.

Защо европейските фермери говорят за нелоялна конкуренция?

Най-често фермерските организации подчертават, че европейските производители работят при много по-строги правила.

Земеделците в ЕС са длъжни да спазват изискванията на Общата селскостопанска политика, екологичните стандарти, ограниченията при използването на препарати за растителна защита и редица административни изисквания. Освен това разходите за земя, труд, енергия и финансиране в повечето държави членки са значително по-високи.

Украйна, от своя страна, разполага с огромни земеделски стопанства, които обработват десетки и дори стотици хиляди хектари. Големият мащаб и по-ниските производствени разходи позволяват продукцията често да бъде предлагана на по-конкурентни цени.

Именно затова спорът е по-скоро икономически, отколкото свързан с качеството на продукцията.

Отговаря ли украинското зърно на европейските стандарти?

Това е един от най-често задаваните въпроси. Важно е да се направи разграничение между стандартите за безопасност на храните и правилата за производство.

Зърното, което законно влиза в Европейския съюз, подлежи на контрол за остатъчни количества пестициди, микотоксини, тежки метали и други показатели. Ако дадена партида не покрива европейските изисквания за безопасност, тя не може да бъде пусната на пазара.

Това обаче не означава, че украинските фермери произвеждат при същите условия като европейските. Те не са задължени да изпълняват всички екологични изисквания, които важат за земеделците в ЕС. Именно тази разлика стои в основата на обвиненията за неравнопоставена конкуренция.

По-лошо ли е качеството на украинската продукция?

Няма доказателства, че украинското зърно като цяло е с по-ниско качество. Качеството на пшеницата или царевицата зависи от множество показатели – съдържание на протеин, хектолитрово тегло, влажност, наличие на примеси и предназначение на реколтата.

Още преди войната Украйна беше сред водещите доставчици на зърно за Испания, Италия, Китай, Египет и редица други държави. Това показва, че украинската продукция е конкурентоспособна на международните пазари.

Как реагира Европейският съюз?

След масовите протести на фермерите Европейската комисия започна постепенно да променя политиката си. През 2025 г. изтекоха временните автономни търговски мерки и ЕС възстанови част от тарифните квоти за някои чувствителни селскостопански продукти, като паралелно започна преговори с Украйна за ново дългосрочно търговско споразумение.

Идеята е да се намери баланс между подкрепата за украинската икономика и защитата на европейските земеделски производители.

Какво означава това за България?

България е сред страните, които най-силно усещат промените на международния зърнен пазар. Страната произвежда значително повече пшеница и слънчоглед, отколкото потребява, което прави износа решаващ за доходите на производителите.

Когато международните цени се понижат, това почти веднага се отразява и върху изкупните цени у нас. Именно затова българските фермери следят внимателно не само реколтата в страната, но и развитието на пазара в Украйна, Русия, САЩ, Южна Америка и основните страни вносители.

Политиката на Европейския съюз към украинския внос беше продиктувана от извънредни обстоятелства и необходимостта да се запазят украинските земеделски доставки към световните пазари. В същото време тя доведе до сериозни сътресения в европейското земеделие, особено в държавите, които граничат с Украйна.

Днес предизвикателството пред Брюксел е да намери устойчиво решение, което едновременно да подкрепя украинската икономика и да гарантира, че европейските производители няма да бъдат поставени в по-неблагоприятна конкурентна среда.

Прочетете още: Двойно по-голям е износът на пшеница и царевица от Украйна през миналата година