Българският земеделски сектор е изправен пред безпрецедентна криза, която често остава „невидима“ за крайния потребител, но за фермерите е въпрос на оцеляване. Масовото изтегляне на активни вещества за растителна защита (ПРЗ) от европейския пазар, съчетано с мудната регистрация на нови, по-модерни препарати, създава опасен вакуум. Резултатът е предвидим: по-ниски добиви, по-ниско качество на продукцията и растяща зависимост от внос от страни извън ЕС, където тези забрани не важат.

Вакуумът между „Забранено“ и „Липсващо“

Политиката на Европейския съюз в рамките на Зелената сделка и стратегията „От фермата до трапезата“ доведе до забраната на редица ключови инсектициди, фунгициди и хербициди (например неоникотиноидите). Проблемът обаче не е в самата идея за по-екологично земеделие, а в скоростта, с която се предлагат алтернативи.

Българските фермери се оказват в ситуация, в която старите, евтини и ефективни оръжия срещу вредителите са отнети, а новите биологични или по-щадящи химични аналози или не съществуват, или са твърде скъпи, или – което е най-фрапиращо – все още нямат регистрация за българския пазар.

Липсата на регистрации: Бюрократичната спирачка

България е малък пазар за големите мултинационални компании в химическата индустрия. Процесът на регистрация на ново активно вещество е тромав, скъп и отнема години. Често производителите на препарати не виждат икономически смисъл да преминат през целия административен ад за регистрация в България, което оставя нашите земеделци в неравностойно положение спрямо колегите им в Германия, Франция или Полша, където списъкът с разрешени препарати е значително по-широк.

Липсата на нови вещества води до:

Резистентност: Тъй като фермерите са принудени да използват едни и същи малко на брой разрешени препарати, вредителите и болестите бързо развиват устойчивост.
Компромиси с качеството: Невъзможността за ефективна борба с определени гъбни заболявания или неприятели води до продукция, която не отговаря на търговските стандарти за износ.

Икономическият парадокс и черният пазар

Когато легалните средства са изчерпани, рискът от „нелегален внос“ на забранени препарати от съседни страни извън ЕС (като Турция или Сърбия) се увеличава. Това създава огромна опасност не само за околната среда, но и за самите фермери, тъй като тези препарати често са с неясен състав и могат да доведат до пълно унищожаване на реколтата или до откриване на остатъчни количества при проверка, което означава огромни санкции и загуба на субсидии.

Нуждата от спешни мерки и национална стратегия

Българското земеделие не може да чака Брюксел да намери „вълшебно хапче“. Необходима е активна държавна политика в няколко посоки:

Ускоряване на процедурите по регистрация на нови ПРЗ на национално ниво чрез взаимно признаване от други страни членки.
Държавна подкрепа за иновации: Инвестиции в технологии за прецизно пръскане, които намаляват количеството използван препарат, без да губят ефективност.
Експертно консултиране: Обучение на фермерите за интегрирана растителна защита, която комбинира биологични методи с разрешената химия.

Какво следва?

Забраната на препарати без осигуряване на достъпни алтернативи не е екология – това е деиндустриализация на земеделието. Ако България иска да запази позициите си на производител на качествени зърнени, овощни и зеленчукови култури, гласът на фермерите и агрономите трябва да бъде чут в Министерството на земеделието и в Брюксел. В противен случай, трапезата ни ще бъде залята от продукти, отглеждани с препарати, които в Европа сме забранили преди десетилетие, но които внасяме свободно под формата на готова храна.