Защо при 50% по-евтина пшеница цената на хляба се увеличава? Кой печели от разликата?
Изкупната цена на пшеницата намаля с 50% през последните две години, а в цената на хляба реално няма понижение. Тя продължава да се увеличава. Ефектът от поевтиняването на зърното остава в търговците и хлебопроизводителите и не достига до крайния потребител.
Допълнително цената на белия хляб се повиши с между 20 и 30% от началото на 2025 година. Има данни, че на места в столицата увеличението е 80 стотинки на хляб. Причината е възстановяването на ДДС върху хранителния продукт. А дали цената на хляба зависи от цената на пшеницата и съпътстващите й производствени разходи?
| 12/2020 | 12/2021 | 12/2022 | 12/2023 | 12/2024 | |
| Цена хлебна пшеница | 375 лв | 518 лв | 600 лв | 386 лв | 395 лв |
Справка в сайта на Националния статистически институт показва, че цената на белия хляб започва да поскъпва по-значително през 2021 година. От средно 1,65 лв/кг през 2020г. в края на 2023г. вече струва 2,44 лв/кг. Драстичен скок се наблюдава през 2022 г.(2,33 лв/кг), когато цената на хлебната пшеница достига рекордни стойности – над 600 лв/тон. Следва период на спад в изкупните цени на зърното, който продължава и до днес.
Въпреки двукратното намаление в цената на пшеницата и на голяма част от производствените разходи през последните две години, цената на хляба успя да задържи вече достигнатата си висока цена. През 2020г. при цена на хлебната пшеница от 375 лв/т цената на килограм хляб е 1,65 лв, а през 2024 година цената на хляба е над 2,5 лв/кг – при изкупна цена на пшеницата от 395 лв/т. Спрямо 2020г. през изтеклата 2024г. повишението в изкупната цена на пшеницата е само 5%, но цената на хляба вече е с 50% по-висока.
| 2020 | 2021 | 2022 | 2023 | |
| Средна цена Бял хляб за кг | 1,65 лв | 1,81 лв | 2,33 лв | 2,44 лв |
Цената на хляба се повиши драстично през последните две години. Войната в Украйна предизвика нестабилност на пазара на пшеница и повиши цената въпреки рекордните реколти. Вече втора поредна година цената на пшеницата се понижава, а и добивите от качествено зърно през 2024 година бяха рекордно високи. От рекордните 600-700 лева на тон преди години, пшеницата вече струва не повече от 400 лева/тон.

Широко политизираният нулев ДДС за хляба и брашното не доведе до поевтиняване на цените. Липсващият данък бе “изяден” от цените на дребно. Цената на хляба по магазините остана високо замразена. Данните от НСИ показват, че в резултат на премахването на данъка от 20%, през юли 2022г. цените на хляба и зърнените храни са се понижили едва с 4,3%. През следващия месец август е имало още едно незначително поевтиняване на хляба с 0,5%, а след това цените отново са тръгнали нагоре.
Основната суровина за хляба – брашното на дребно средно е струвало 1,26 лв/кг през 2020 година, като увеличението през годините е: 1,81 лв/кг през 2021, 2,33 лв/кг през 2022 и достига 2,44 лв/кг през 2023 година.
Имайки предвид, че от 1 килограм пшеница се получава около 0,6-0,7 кг брашно, излиза че нужното зърно за производството на 1 бял хляб от 650 гр струва 40 сторинки. Средната цена на белия хляб през последните 6 месеца за България е 1,55 лв (виж таблицата). Открит остава отговорът на въпроса: Каква сума от остатъка от 1,15 лв/хляб са за други разходи и каква е печелбата на производителите и търговците на хляб?
Морално допустима ли е подобна печалба точно от хляба?
Интерес представлява и таблицата за сравнение на цената на брашното на едро. При понижение на стойността на килограм брашно повече от 10% през 2024г. спрямо 2023г., цената на хляба не се променя. Това потвърждава мнението, че достигната крайна цена на продажба към потребителите не се повлиява от спада в производствените разходи.

Не са точни и сравненията с цената на хляба в другите европейски страни. На първо място цените на торове в България са по-ниски спрямо тях, защото имаме два завода за производство на торове и спестяваме сериозни логистични разходи. Използваните пестициди и семена у нас също са по-евтини в сравнение със западните икономики. Най-важното, е че ние сами произвеждаме пшеницата си и нямаме високи международни транспортни разходи. Цената на електоенергията и природния газ също спадна в сравнение с рекордно високите нива отпреди няколко години, когато цената на хляба се увеличи драстично.
Производителите на зърно и потребилите на хляб са най-засегнати от търговията на най-купувания хранителен продукт в България.
