Новата съвместна рубрика на Агровест и експертите от „Контент Агро“ ще ви информира на седмична база за последните тенденции по местните пазари и международните борси.

През първата седмица на януари търговията започна постепенно да се възстановява, но няколко важни геополитически фактора, като събитията във Венецуела и Сирия, приковаха вниманието на пазара.

В началото на седмицата, цените на петрола и еврото показаха пореден спад, което очаквано доведе и до корекция на котировките по международните борси.

В страната, страната получи третото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) в размер на 1,47 млрд. евро. Плащането беше направено след като Европейската комисия оцени като изпълнени 48 от общо 50 етапа и цели, включени в искането за плащане, съобщиха от правителствения пресцентър.

Третото искане за плащане по НПВУ обхваща 22 реформи и 19 инвестиции и е най-голямото, подавано до този момент. Водещите мерки, отчетени с него, са свързани с продължаване на реформите в области като научни изследвания и иновации, декарбонизация, обществени поръчки, подобряване рамката за управление на държавните предприятия, развитие на електронното управление и др.

През настоящата година предстои България да подаде искания и за финалните четвърто и пето плащане по механизма. Конкретно за подкрепа на аграрния сектор през 2026 г. ще бъдат необходими средства в размер на 2 164,7 млн. евро (4 233,8 млн. лева), в това число за изпълнение на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост, а секторът ще разчита и на още 70,2 млн. евро (137,3 млн. лева) с ДДС, става ясно от Аграрния доклад.

В Европа, цените на борсата в Париж започнаха годината с низходящ тренд, тествайки зоната на подкрепа (фиг.1).

Очаква се, вече одобрените изменения в Общата селскостопанска политика (ОСП) да влязат в сила през януари.

Така, малките стопанства вече ще могат да се възползват от годишна финансова подкрепа до 3000 евро, вместо първоначално предложените от Комисията 2500 евро. Освен това те ще могат да се възползват и от ново еднократно плащане за развитие на бизнеса до 75 000 евро, в сравнение с предложените преди 50 000 евро.

За да се помогне за опазването на биоразнообразието и да се спести на земеделските производители скъпата и трудоемка задача по оран на нивите им, новите правила гарантират, че земята, класифицирана като обработваема към 1 януари 2026 г., ще запази тази класификация, дори ако не е била орана, обработвана или презасявана.

Земеделските производители, сертифицирани като биологични, автоматично ще се считат за отговарящи на изискванията за добро земеделско и екологично състояние за частите от техните стопанства, които вече са биологични или са в процес на преминаване към биологично земеделие.

Инспекциите ще се извършват съгласно т. нар. принцип „само веднъж“ , което означава, че земеделските производители няма да се налага да преминават през повече от една официална проверка на място през една и съща година.

Преразглеждането на някои от правилата на ОСП би могло да спести до 1,58 милиарда евро годишно за земеделските производители в 27-те държави членки на ЕС и 210 милиона евро за националните администрации, като същевременно направи плащанията, някои изисквания и инструментите за управление на кризи по-гъвкави и по-лесни за администриране.

През океана, борсите в Чикаго се препозиционират спрямо котировките на долара и геополитическите събития от последните дни (фиг.2).

Краят на миналата и началото на новата годината в САЩ се характеризират с ниска ликвидност на физическия пазар, интензивна активност при фючърсите, както и засилен фокус към геополитическите и валутните фактори, които продължават да диктуват посоката на цените в краткосрочен план.

Така, първата търговска сесия за годината (в петък, 2 януари) бе белязана от общ спад в Чикаго. От една страната, активността остана намалена поради отсъствието на много участници на пазара след новогодишните празници, но от друга – ценовата разлика между бразилската и американската соя наложиха отрицателна корекция за цените в САЩ.

Цените на царевицата също паднаха, връщайки се в зоната на подкрепа от последните седмици. Последните седмични данни за експортните продажби, макар и стабилни, оказаха малка подкрепа миналата седмица, както и обявената от USDA нова продажба на царевица на Южна Корея.

В региона на Черно море по данни на местното Министерството на икономиката, до 1 януари 2026 г. Украйна е прибрала над 75,3 милиона тона зърнени, бобови и маслодайни култури, както и над 11 милиона тона захарно цвекло.

Конкретно по култури, прибраната царевица е 27,7 милиона тона ( 89% от площите), със среден добив от 7,13 т/ха. Реколтираният слънчоглед е 9,2 милиона тона от (93% от площите), със среден добив от 1,91 т/ха, а соята – 4,85 милиона тона (99% от площите), с производство от 2,37 т/ха.

Захарното цвекло е изцяло прибрано при среден добив от 55,3 т/ха. Най-висок среден добив е регистриран в Черновицка област – 78 т/ха, а най-голямата обработваема площ е във Виницка област – 44,2 хил. хектара.

В същото време, износът на зърно и брашно от Украйна през първата половина на селскостопанския сезон 2025-2026 г., започнал на 1 юли 2025 г. до 31 декември, е намалял с 29% спрямо същия период на миналия сезон до 15,3 млн. тона, съобщиха от украинското министерство на икономиката, околната среда и селското стопанство, като се позоваха на данни на Държавната митническа служба на Украйна.

Сред основните зърнени култури, спадът при пшеницата е с 19%, до 7,8 млн. тона. При ечемика процента е доста по-драстичен – 34% до 1,3 млн. тона, а при царевицата – с 38% до 5,9 млн. тона. При брашното понижението на експорта е с 8% до 34 300 тона.

В други части от света, според Турския статистически институт, производството на зърнени култури в странатапрез 2025 г. е намаляло с 12,3% в сравнение с предходната година, достигайки приблизително 34,2 милиона тона.

Производството на пшеница е намаляло с 13,7% до 17,9 милиона тона, ечемик – с 25,9% до 6 милиона тона, ръж – с 20,9% до около 203 хиляди тона, и овес – с 26,3% до около 288 хиляди тона. В същото време реколтата от царевица се е увеличила с 4,9%, достигайки 8,5 милиона тона.

В групата на маслодайните култури производството на соя е намаляло със 17,4% до 149 хиляди тона, а това на слънчоглед е достигнало приблизително 1,9 милиона тона, което е спад от 11,8%.