Иван Гушев: Биологичното пчеларство означава да работиш в синхрон с природата

Какво означава биологичното пчеларство на практика, как климатичните промени влияят върху пчелните семейства и защо доброто сътрудничество между земеделци и пчелари е толкова важно?

По тези теми разговаряме с Иван Гушев – пчелар от Добруджа, който повече от 15 години посвещава труда си на отглеждането на пчели и производството на висококачествен биологичен мед. Започнал с едва три кошера, днес той стопанисва 278 и е убеден, че успешното пчеларство се гради върху уважението към природата, постоянството и натрупания опит.

Г-н Гушев, благодаря, че приехте поканата на agrovest.bg за това интервю! Как започнахте да се занимавате с пчеларство?

С пчеларство се занимавам от 2010 година. На едно семейно събиране моят кум предложи да започнем да гледаме пчели. Тогава приех идеята с усмивка и разговорът остана на заден план.

Няколко седмици по-късно започнах да сънувам пчели – как събират нектар от цвят на цвят. Това ме накара да се замисля по-сериозно и реших да направя първите си стъпки в пчеларството. Започнах с 3 семейства. Днес отглеждам 278 пчелни семейства, разположени в селата Житница и Батово. Занимавам се с биологично пчеларство.

Какво всъщност означава “биологично пчеларство” на практика?

Биологичното пчеларство означава да работиш в синхрон с природата и да се намесваш само когато е необходимо за здравето на пчелните семейства. То не означава само да не използваш определени препарати, а да спазваш цялостна система от правила.

Това включва мястото на пчелините, начина на отглеждане на пчелите, използваните материали, борбата с болестите, обработката и проследяването на продукцията. Всичко се контролира и се спазват изискванията за биологично производство.

Какви са основните изисквания, които трябва да спазвате?

Основните изисквания са свързани с цялостния процес на производство. Пчелините трябва да бъдат разположени в подходящи райони с достатъчно естествена растителност и медоносни растения. Използват се разрешени средства за лечение на пчелите, спазват се изисквания при работа с восък, хранене и обработка на продукцията. Всички дейности се документират и подлежат на контрол.

Добруджа е известна като житницата на България. Как земеделските култури влияят върху пчеларството?

Добруджа е много подходящ район за пчеларство заради големите земеделски площи. Слънчогледът и рапицата дават добра паша и са важни за развитието на пчелните семейства. В същото време големите площи с една култура осигуряват храна за кратък период, затова е важно да има баланс между земеделието и природата.

Кои растения осигуряват основната паша във вашия район?

Основната паша в моя район идва както от земеделските култури, така и от горските райони и ливадите. От земеделските култури най-важни са рапицата и слънчогледът. От горите и естествената растителност пчелите използват акация, гледичия, липа и различни билкови растения от ливадите. Това разнообразие е важно както за развитието на пчелните семейства, така и за качеството на меда.

Как климатичните промени се отразяват на пчелите през последните години?

Зимите станаха по-меки, но това не винаги е предимство. Важното е пчелните семейства да презимуват добре и да запазят силата си. Пролетите често са по-студени и непредвидими, което влияе върху развитието на пчелите и използването на пашата. Климатът става все по-непредвидим и изисква повече опит и наблюдение от пчеларя.

Срещате ли проблеми с нелоялната конкуренция и фалшив мед?

Срещал съм в търговската мрежа продукти, които на етикета са представени като истински мед, но за човек с опит в пчеларството често може да се забележи, че качеството им е съмнително. За щастие през последните години този проблем се среща все по-рядко, но съвсем не е изчезнал. Важно е потребителите да бъдат информирани и да могат да различават качествения продукт.

Как се развива пазарът на биологични пчелни продукти в България?

Интерес към биологичните продукти има, но развитието на пазара е по-скоро в застой. Има клиенти, които търсят качествен продукт, но за повечето хора цената остава основният фактор при избора.

Изнасяте ли продукцията си или разчитате основно на българския пазар?

Моята продукция се продава основно чрез изкупвачи и търговци, които след това я изнасят. Аз не извършвам директен износ, а работя с фирми, които имат достъп до външни пазари.

Как се промениха добивите през последните 10 години?

През последните 10 години няма съществена промяна в средните добиви. При нормални условия добивите са около 40 кг от пчелно семейство.

Имало е години със слаба паша, но причините винаги са комплексни. Влияят климатът, развитието на растенията, но и работата на самия пчелар. При пчелите всяка грешка се плаща – пропуснат момент или неправилно решение могат да се отразят директно върху резултатите.

Какво бихте искали да се промени в сектора?

Бих искал да има по-добро разбиране и сътрудничество между земеделци и пчелари. И двете дейности са свързани и трябва да работят заедно. Също така са нужни по-добри условия за работа и повече предвидимост за пчеларите, защото този занаят изисква много знания, труд и постоянство.