Веднага след протеста в Страсбург разговаряхме с Илия Проданов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Петък Управителният съвет на Асоциацията прие пакет от 16 мерки за изход от кризата, групирани в три основни направления: законодателни промени в поземлените отношения и напояването, данъчни облекчения и преосмисляне на модела на финансиране в сектора.

Въпрос: Г-н Проданов, какви са личните Ви впечатления от протеста в Страсбург и какъв беше духът на Вашите европейски колеги?

Илия Проданов: Премина много емоционално. Имаше хора от цяла Европа и то основно млади фермери. Пред нас говориха представители на всички партии от Европейския парламент. Колегите от Франция бяха дошли с много техника, което показа мащаба на недоволството.

Въпрос: Предстои ли неизбежна трансформация на зърнопроизводството у нас и има ли риск секторът изобщо да не оцелее при сегашните условия?

Илия Проданов: Със сигурност имаме нужда от сериозно преосмисляне. Нужна е дългосрочна визия и пътека, по която всички колеги да тръгнем заедно. Ако сегашните обстоятелства се запазят още 2-3 години, повече от половината стопанства ще изчезнат. Това не е добре нито за държавата, нито за населението. От една страна ни притиска световното свръхпроизводство, а от друга – неконкурентното ни зърно в рамките на Европа. Нужна ни е сериозна борба от страна на България в ЕС за цените на торовете и параметрите на новата ОСП.

Въпрос: Къде е държавата в този критичен момент – срещате ли разбиране от страна на правителството?

Илия Проданов: Не, няма подкрепа. В отношенията ни с изпълнителната власт се намираме в „ледена епоха“. Абсолютно нищо не се случва. Към момента не очакваме никакви кардинални решения от страна на Министерството на земеделието и храните.

Въпрос: Тревожни са данните за задлъжнялостта по веригата. Каква е ситуацията при търговците и доставчиците на суровини?

Илия Проданов: Междуфирмената задлъжнялост е огромна. Трусовете от излизането на големи търговски компании от пазара ще се рефлектират директно върху производителите. Само две от най-големите компании за пестициди имат около 600 милиона лева несъбрани вземания. Това е сигнал за огромна несигурност в целия сектор.

Въпрос: Преди десетилетие приемствеността беше гордост за сектора. Днес ще наследят ли младите хора семейните стопанства?

Илия Проданов: Много е трудно да се върнат. Ситуацията в сектора никак не е розова. Ако ми бяхте задали този въпрос преди 10 години, щях да кажа, че всеки зърнопроизводител стимулира децата си да работят земята. Сега не е така. Колегите са уплашени и се колебаят за бъдещето на бизнеса си. Когато нямаш сигурност, че производството ще просъществува, не можеш да спреш развитието на детето си в друга сфера, за да го върнеш в земеделието.

Въпрос: Как се стигна дотук? Къде беше сбъркан моделът на зърнопроизводството?

Илия Проданов: Десетилетия наред ни се предлагаше тезата, че храната в световен мащаб не достига и трябва да се произвежда все повече. Практиката обаче показа друго. В момента имаме свръхпроизводство на пшеница и царевица, което продължава да расте. Зърнопроизводството стана изключително конкурентен бизнес, а субсидиите са крайно недостатъчни, за да покрият загубите от това пренасищане на пазара. Рискуваме да изпаднем в другата крайност – рязко намаляване на стопанствата и площите. Това е процес, който трудно се контролира и политиците трябва да бъдат много внимателни.

Въпрос: Вие сте едновременно активен фермер и председател на НАЗ. Какво Ви дава енергия да продължавате в тази тежка среда?

Илия Проданов: Искам да помогна на сектора. Поставих си сериозни цели още преди три години, когато поех поста. Мотивира ме желанието да давам надежда на хората – че ситуацията може и трябва да се промени. Полагам всички възможни усилия това да се случи. Просто нямаме друг избор, освен да се борим.

Анкети