След скандала с фалшивото немско масло хиляди българи отново си зададоха въпроса – можем ли изобщо да вярваме на етикетите? Отговорът не е еднозначен, но има няколко правила, които могат да ни предпазят от подвеждащи продукти.

Случаят показа колко лесно потребителите могат да бъдат подведени, когато разчитат единствено на опаковката, рекламата или звучното име на продукта.

Именно затова умението да четем етикетите с разбиране вече не е просто полезен навик, а необходимост. Макар много потребители да споделят в социалните мрежи, че не вярват на написаното върху опаковките, истината е, че именно етикетът остава най-важният източник на информация – стига да знаем как да го разчитаме правилно.

Името на продукта не винаги разказва цялата история

Една от най-честите грешки е да приемаме, че големият надпис отпред описва точно съдържанието. Всъщност лицевата страна на опаковката има предимно маркетингова функция. Истинската информация се намира на гърба или отстрани. Там са описани съставките, хранителната стойност, производителят и произходът.

Дори когато един продукт изглежда премиум или носи име, което създава асоциация с традиционно качество, това не е гаранция за неговия състав. Именно затова винаги си заслужава да отделим няколко секунди за прочит на етикета.

Списъкът със съставките е най-важната информация

Съставките винаги са подредени в низходящ ред според количеството им в продукта. Това означава, че първата съставка присъства в най-голямо количество. Ако купувате плодово кисело мляко, но първата съставка след млякото е захар, това говори много повече от красивите снимки на плодове върху опаковката.

Маркетинговото име невинаги отразява реалния състав.

Често върху опаковката се акцентира на определена съставка – например масло, мед, чедър или плодове, а при прочит на списъка със съставките се оказва, че тя присъства в съвсем малко количество. Не са рядкост и случаите, в които на лицевата страна се рекламира отсъствието на определена съставка, въпреки че продуктът по принцип не би трябвало да я съдържа. Именно затова най-сигурният ориентир остава не рекламното послание върху опаковката, а пълният списък на съставките и хранителната информация.

Например рекламираната като основна съставка в храна – сирене чедър в бутилка със сос „Чедър“ – понякога се намира едва в края на списъка със съставките. Това означава, че е вложена в минимално количество и служи повече за реклама, отколкото за основен компонент на продукта.

При месните продукти обърнете внимание какъв процент месо съдържат. При млечните продукти проверете дали са произведени от мляко или съдържат добавени растителни мазнини. Колкото по-кратък и разбираем е списъкът със съставките, толкова по-лесно потребителят може да направи информиран избор.

Хранителната стойност помага да сравнявате продуктите

Много хора пропускат таблицата с хранителните стойности, а именно тя позволява лесно сравнение между сходни продукти. Обърнете внимание на количеството захари, наситени мазнини, сол и белтъчини за 100 грама или 100 милилитра. Понякога два продукта изглеждат почти еднакви, но разликата в съдържанието на захар или сол може да бъде значителна.

Важно е също да се внимава с размера на порцията. Някои производители посочват хранителните стойности за малка порция вместо за сто грама, което може да създаде впечатление, че продуктът е по-нискокалоричен, отколкото е в действителност.

Не се страхувайте от всички добавки

Наличието на Е-номера не означава автоматично, че храната е вредна. Много от тях представляват естествени вещества или добре проучени хранителни добавки, които се използват за стабилност, безопасност или по-дълъг срок на годност. По-важно е да се оценява цялостният състав на продукта, а не да се правят изводи само по броя на добавките.

Същевременно е разумно да се избягват продукти с прекалено дълъг списък от трудноразбираеми съставки, особено когато става дума за ежедневна консумация. Ултрапреработените храни не са част от здравословния режим на хранене. Ако се стремите към по-чиста храна, фермерските пазари са чудесна алтернатива на хранителната индустрия.

Най-честите подвеждащи практики при етикетирането

Не всяко подвеждане е свързано с невярна информация – понякога то се крие в начина, по който тя е представена. Сред най-честите практики са използването на големи надписи като „натурален“, „домашен“, „традиционен“ или „фермерски“. Такива надписи не винаги имат законово определение и могат да създадат погрешно впечатление за качеството на продукта.

Друг често срещан похват е използването на големи надписи като „без добавена захар“, „богат на протеин“ или „източник на витамини“, които могат да са технически верни, но да отклоняват вниманието от високото съдържание на мазнини, сол или калории.

Информираният избор започва от етикета

Последните случаи с подвеждащо етикетирани храни показват, че доверието не трябва да се гради единствено върху марката или рекламата. Най-сигурният начин да защитим себе си и семейството си е да отделим половин минута за прочит на информацията върху опаковката.

Колкото повече потребители четат етикетите внимателно, толкова по-трудно ще бъде на недобросъвестни производители и търговци да печелят чрез подвеждащи практики. Информираният потребител не просто пазарува по-разумно – той насърчава и по-честен хранителен пазар.

Можем ли да вярваме на написаното на етикета

Етикетът е най-добрият източник на информация за даден продукт, но не бива да приемаме, че всяко твърдение върху него е безусловна гаранция. В повечето случаи производителите спазват законовите изисквания, но историята показва, че има и изключения.

Показателен пример е независимо американско проучване Citizens Protein Project, при което лабораторният анализ на десетки протеинови добавки установява, че голяма част от продуктите не съдържат количеството протеин, посочено на етикета. При някои то е значително по-ниско, а при други дори по-високо от обявеното.

Какво ли би показало подобно проучване у нас? Докато няма подобни мащабни независими анализи, критичното мислене остава най-добрият съветник на потребителите.

Освен това други независими изследвания откриват в част от протеиновите прахове добавени захари, тежки метали и други замърсители, които не винаги са ясно обозначени или са предмет на маркетингови твърдения за „чист“ продукт.

Затова най-разумният подход е да приемаме етикета като отправна точка, а не като абсолютна гаранция. Информираният потребител не вярва сляпо на написаното – той сравнява, проверява и прави избора си на база на фактите.

Прочетете още: Фалшиви храни: Топ 10 на най-често фалшифицираните храни