Когато купуваме мляко от магазина, рядко се замисляме, че неговият хранителен състав не зависи само от кравата, но и от начина на отглеждане (етикета) и времето на годината (календара). Ново мащабно проучване хвърля светлина върху това как производствените системи и сезонните промени се отразяват на полезните вещества в млякото.

Според изследване, представено на годишната среща на Американското дружество по хранене (NUTRITION 2026), млякото от животни с по-голям достъп до пресен фураж и пасища показва значителни предимства в състава на мастните киселини.

Какви са ключовите изводи от проучването?

Изследователски екип от Университета на Върмонт в САЩ анализира над 300 проби от мляко, събирани в продължение на цяла година от търговската мрежа. Пробите са разделени в четири основни категории:

Конвенционално мляко (63 проби)
Биологично (ороганично) мляко (111 проби)
Биологично мляко от животни, хранени с трева (91 проби)
Небиологично пасищно мляко (40 проби)

1. Омега-3 срещу Омега-6 мастни киселини

Резултатите показват сериозни разлики в съотношението на мастните киселини:

Омега-3 мастни киселини: Най-високи са в биологичното мляко от животни, хранени с трева – средно 88 мг на порция, докато при конвенционалното мляко стойността е едва 25 мг на порция. Омега-3 мастните киселини са изключително важни за човешкото здраве, като редовният им прием е свързан с намален риск от сърдечни заболявания, диабет тип 2 и възпаления.
Омега-6 мастни киселини: Тенденцията тук е обратна. Те са най-високи в конвенционалното мляко (166 мг/порция) и най-ниски в био млякото от крави, хранени с трева (92 мг/порция).

2. Влиянието на пасищното отглеждане и сезона

Проучването доказва, че кравите с по-широк достъп до пасища и пресен фураж произвеждат мляко с по-благоприятен профил на мастните киселини. Сезонните вариации също играят ключова роля – промените в качеството на фуража през различните месеци на годината пряко рефлектират върху хранителните показатели на крайния продукт.

Разлики между производствените системи

За да се ориентират по-добре потребителите и фермерите в терминологията на етикетите, изследователите правят разграничение между различните видове млечни продукти:

Конвенционално мляко: Произведено в рамките на интензивно управлявани млечни ферми, без специфични ограничения относно фуражите или пасищния достъп.
Сертифицирано биологично (био) мляко: Произведено по строги стандарти, които забраняват употребата на пестициди, ГМО фуражи и повечето синтетични добавки, като изискват минимум 120 дни достъп до пасища годишно.
Био мляко от животни, хранени с трева (Grass-fed): Най-строг режим, който изисква поне 160 дни достъп до пасища годишно и пълно изключване на зърнените храни от фуражната дажба.
Небиологично пасищно мляко: Акцентът е поставен върху пасищното отглеждане на животните, но стопанствата нямат пълен био сертификат.

Какво означава това за потребителите и животновъдите?

Въпреки че откритията подчертават ясната връзка между фуража и хранителния профил на млякото, експертите призовават за балансиран поглед. Те отбелязват, че макар тези хранителни различия да са важни, те са само една част от цялостния здравословен начин на живот и не могат сами по себе си да гарантират радикално подобрение на здравния статус.

За сектора на млечното животновъдство обаче това проучване е важен сигнал. То показва, че пазарът все повече оценява качеството, продиктувано от естествените методи на хранене и отглеждане, което дава нови възможности за родните фермери, залагащи на пасищно животновъдство и биопроизводство.

Анкети