Фермер от графство Уексфорд в Ирландия успява да намали ветеринарните разходи и да подобри репродуктивните показатели на стадото си, след като внедрява система за поведенчески мониторинг на кравите.

Пади Ларкин, който управлява ферма с около 200 млечни крави и общо 550 говеда, работи в рамките на смесено стопанство от приблизително 450 акра, включващо млечно животновъдство и растениевъдство.

През 2025 г. стадото достига среден добив от около 8300 литра мляко на крава и 610 кг млечни твърди вещества, което показва силен фокус върху генетиката и продуктивността.

Предизвикателствата по време на размножителния сезон

Размножителният сезон е един от най-важните периоди за всяка млечна ферма. Решенията, взети за няколко седмици, могат да повлияят на плодовитостта, производството на мляко и ефективността на стопанството през следващите години.

С разрастването на стопанството обаче се появява сериозно предизвикателство – наблюдението на кравите за разгонване.

Както много фермери, Пади използва традиционни методи като оцветяване на опашките и визуално наблюдение, за да открива кравите в разгонване. Това обаче изисква постоянни проверки.

При животни, разпределени в различни пасища, и множество други ежедневни задачи, наблюдението на стадото два пъти дневно става все по-трудно.

В същото време фермерът иска да продължи да използва 100% изкуствено осеменяване, като същевременно повишава процента на заплождане.

Поведенчески мониторинг на кравите

За да подобри управлението на размножаването, във фермата е внедрена система за поведенчески мониторинг чрез ушни сензори.

Технологията следи различни показатели:

активност на животните;
преживяне;
хранене;
температура на ухото.

Промените в тези параметри могат да покажат разгонване или ранни признаци на заболяване.

Когато системата засече необичайно поведение, фермерът получава сигнал директно в мобилно приложение.

„Вместо да прекарваш часове в търсене на разгонени крави, можеш просто да провериш сигналите и веднага да видиш кои животни се нуждаят от внимание“, обяснява Пади Ларкин.

След кратък период на адаптация от няколко седмици системата се превръща в част от ежедневната работа във фермата.

По-ранно откриване на здравословни проблеми

Първоначалната цел е по-добро откриване на разгонването, но скоро фермерът установява и други предимства.

Промените в поведението често сигнализират за здравословен проблем още преди да се появят видими симптоми. Това позволява по-ранна намеса.

„Сега откриваме проблемите много по-рано. Често можем да реагираме преди състоянието на животното да се влоши“, казва фермерът.

В резултат:

употребата на антибиотици е намаляла с около 30%;
броят на здравословните проблеми в стадото е намалял значително;
ветеринарните посещения са по-редки.

По-бързо възстановяване след отелване

Едно от най-големите подобрения е отчетено в периода около отелването.

Благодарение на по-доброто наблюдение на кравите и управлението на преходния период, възстановяването след раждане е значително по-бързо.

Преди внедряването на системата кравите се възстановявали средно за около 17 дни. Днес 75% от стадото се възстановява в рамките на 7 дни.

Здравословните проблеми в ранната лактация също са намалели с около 33%.

Това позволява на кравите да започнат репродуктивния цикъл по-рано.

По-добри резултати при осеменяването

По-бързото възстановяване след отелване и по-точното откриване на разгонването подобряват и резултатите от осеменяването.

Необходимият брой осеменявания на бременност намалява, а повече крави забременяват по-рано.

Това помага за поддържане на компактен период на отелване и по-добра ефективност на стадото.

По-ниски разходи за ветеринарни услуги

Намаляването на здравословните проблеми се отразява и на разходите във фермата.

Според фермера ефектът става особено очевиден при годишния финансов отчет.

„Счетоводителят ми дори попита дали ветеринарните разходи са правилно записани. Не можеше да повярва колко са намалели в сравнение с предишни години“, казва той.

Анкети