Как търговците и преработвателите източват фермерите и потребителите?
През последните години се наблюдава тревожна тенденция: влиянието и печалбите на големите търговски вериги и хранителни преработватели растат, докато фермерите и потребителите поемат цялата тежест от световните икономически сътресения. Тази диспропорция вече води до реален риск за устойчивото производство на храни в страната и до все по-тежко натоварване върху семейните бюджети.
За съжаление държавата стои безучастна, докато цените в магазините се покачват безконтролно. Липсата на ефективни мерки и регулации позволява спекулации и поскъпване на основните стоки. В резултат на това българските домакинства плащат повече за храна и ежедневни продукти.
Фермерите са основата на хранителната верига, но остават недостатъчно подпомогнати
Докато крайните цени за потребителите растат рязко, изкупните цени на суровините почти не помръдват. Това е особено видимо при млечните продукти.
През последните 10 години:
- Изкупната цена на млякото се е повишила от 0,52 лв/л (2015 г.) на едва 0,90 лв/л (2025 г.) – увеличение от около 38 стотинки.
- Цената в магазина за литър мляко е скочила от 1,50 лв до над 3,40 лв – увеличение от почти 2 лв, многократно над ръста на изкупната цена.
- Същото се вижда и при сиренето, кашкавала и маслото: Въпреки минималното увеличение в цената на суровото мляко, цените на дребно нарастват с по 5–10 лв на килограм (виж таблицата).
Това е ясен сигнал, че основният дял от печалбата се измества към преработвателите и големите търговци, докато фермерите остават в състояние на постоянна загуба. Много животновъди посочват, че ръстът в разходите за фуражи, труд и осигуровки отдавна е „изял“ малкия ръст в изкупните цени. Реално, фермерите работят на ръба на оцеляването, за да поддържат достъпен пазар за потребителите – но търговската надценка прави усилията им невидими.
| Продукт | Цена/кг на едро 2015 година | Цена/кг на едро 2025 година | Изкупна цена на литър мляко – 2015 | Изкупна цена на литър млякото – 2025 |
| Краве сирене | 5,38 лв | 12,00 лв | 0,52 лв | 0,85 лв |
| Кашкавал | 9,98 лв | 18,02 лв | 0,52 лв | 0,85 лв |
| Краве масло (пакет 125 гр) | 1,31 лв | 3,14 лв | 0,52 лв | 0,85 лв |
Поразително е, че това минимално увеличение в изкупната цена на млякото през последните 10 години се отразява титанично на крайните цени в търговските вериги. В момента килограм сирене се предлага средно за около 18 лв, килограм кашкавал за около 30 лв, а пакет масло 125 гр се продава за близо 4 лв. В супермаркетите цените на млечните продукти се повишават още по-рязко през последните години за разлика от цените на производителите.
Фермерите не могат да се възползват от покачващите се цени на храните. Лошото е, че те нямат никакви лостове да променят ситуацията, въпреки че те са изходна точка на продуктите.
Хлябът – основен продукт, който става лукс
Най-фрапиращият пример за дисбаланс е хлябът. Въпреки че цената на пшеницата е падна двойно за последните години – от 600–700 лв/тон до около 350 лв/тон през 2025 г. – цената на хляба остава висока и дори расте.
Фактите говорят сами:
- Изкупната цена на хлебната пшеница пада,
- Производствените разходи (енергия, горива) намаляват,
- Добивите през 2024 и 2025 г. са рекордни,
- Нулевият ДДС върху хляба не доведе до поевтиняване, защото търговците и преработвателите „погълнаха“ този ефект.
Вместо цената да се коригира надолу в полза на потребителите, тя остава твърдо замразена, а хлебопроизводителите вече дори говорят за ново увеличение. Това поставя логичния въпрос:
Морално ли е печалбата да се трупа точно върху основни храни като хляба, които са жизненоважни за всяко българско семейство?
| Продукт | Средна цена 2015 година | Средна цена 2025 година | Изкупна цена на хлебна пшеница 2015 | Изкупна цена на хлебна пшеница 2025 |
| Хляб – 650 гр | 1,17 лв/брой | 2 лв/брой | 295 лв/тон | 346 лв/тон |
| Пакет Брашно тип”500″ на едро | 0,84 лв | 1,54 | 295 лв/тон | 346 лв/тон |
От таблицата е видно, че вече достигнатата крайна цена не се вилия е от намалената изкупна цена на суровините, което също притиска потрбителите и производителите на земеделска продукция.
Олиото – още един пример как пазарната сила на търговците ощетява и фермерите, и потребителите
Цената на олиото е сред най-показателните примери за това как крайните цени се отделят напълно от реалните разходи и пазарната логика. След пиковете през 2022 г., когато слънчогледът достигна рекордни стойности, цената му спадна с 30–40% в следващите години.
Производителите на слънчоглед се оплакват от ниски изкупни цени, които едва покриват разходите им. Въпреки това цената на олиото в магазините остана висока, а пониженията дойдоха много по-бавно и далеч по-слабо от спада на суровината.
Дори и когато слънчогледът падна под 800 лв/тон, а след това – до нива от 600–650 лв/тон, в магазините масовото олио се задържаше над 3,50–4 лв за литър, а на места и повече.
Това е ясен индикатор, че търговските вериги и преработвателите държат маржовете високи, като не предават намалението на суровината към крайните цени.
Какъв е крайният резултат?
Печелят големите търговски вериги, част от преработвателите и посредниците по веригата. Губят фермерите, които не получават справедлива цена за труда си и потребителите, които плащат все по-високи цени. По този начин българското производство остава под риск от фалити.
Търговските вериги държат силата – диктуват цените, увеличават маржовете и контролират пазара, налагат условия, от които губят всички българи.
