Календар на животновъда за месец септември

Овцевъдство

По външният вид /екстериор/ на овцете се съди за здравословното състояние, насоката на използване и продуктивността им. Екстериорните особености при отделните породи са различни. При закупуването на вече израснали, нормално гледани и хранени овце екстериорът може много да подскаже за продуктивното им направление.

Овце за мляко: Овцете за мляко са с дълга и тясна глава, ушите са големи и странично разположени. Тялото е с удължена форма. Гърбът е прав и дълъг, но тесен, като крупата не е достатъчно широка. Вимето е жлезисто и добре развито, а цицките са големи Погледнато от страни животното има крушовидна форма с широка задна част. Освен специализираните породи за мляко към тях се отнасят и нашите Плевенска черноглава, Старозагорската млечна и други местни и полугрубовълнести овце.

Овце за месо: При овцете за месо тялото има приблизително паралелепипедна форма.  Предната, средната, и задната част на тялото са съобразно развити и добре свързани. Шията е къса, широка и добре замускулена, а холката, гърбът и кръстеца образуват права линия и също са широки.

Овце за вълна: Най-характерно за тяхната външност е, че главата на овцата е средно голяма, обраснала повече или по-малко с вълна. Кожата е добре развита, плътна и образува гънки. Вълната, която расте върху нея, е тънка, варираща в дължината си. Тези типични външни признаци не може да бъдат определящи за много съвременни породи, които са за комбинирано използване. Те не притежават в чист вид описаните екстериорни  белези. Много от породите са междинен тип и съчетават например добра месодайност заедно с млечност и /или вълнодайност.

Говедовъдство 

 Редовното заплождане на юниците и кравите е гаранция за рентабилност на фермата. Икономическата изгода от отглеждането на юниците е първото им заплождане да се извърши на 15-18 месечна възраст, при достигане на 75-80% от живото тегло на майките им. При кравите най-изгодно е периодът между две отелвания да е 365 дни. Така от всяка крава се получава по едно теле за година. Това се постига, когато кравите след отелването се заплодят до 80 ден. Трудните раждания и задържането на плацентата са причина за късно разгонване  и заплождане. Ако до 50-60 ден след отелването животните не са се разгонвали, трябва да се потърси помощ от ветеринарен специалист и да се установи причината.

Важен момент при заплождането на кравите е навременното откриване и определяне на оптималния момент за осеменяване. Желателно е заплождането да става чрез изкуствено осеменяване от бик с известен произход и продуктивност на поколението.

източник: www.naas.government.bg