Според доклада на ОИСР-ФАО „Селскостопански перспективи 2025–2034“, световното производство на мляко е достигнало около 950 милиона тона през 2024 г., което е увеличение с 1,1% в сравнение с предходната година. Това се дължи главно на увеличение на обема с 3% в Индия и Пакистан. Световната търговия с мляко обаче остава неравномерна: някои страни засилват лидерството си на международните пазари, докато други се фокусират почти изцяло върху вътрешното потребление.

Кои са основните производители на мляко?

Индия остава най-големият производител на мляко в света с 227 милиона тона през 2024 г. Почти цялото количество се консумира във вътрешния пазар. Макар че това прави Индия производствена сила, не я прави основен играч в световната търговия.

Европейският съюз произвежда приблизително 150 милиона тона годишно. Растежът е в застой, а производството намалява в някои страни членки поради климатичните предизвикателства и намаляването на стадата. Въпреки това ЕС остава най-големият доставчик на сирене в света. Конкуренцията за масло и мляко на прах обаче се увеличава.

Съединените щати показват стабилен растеж с около 102-103 милиона тона през 2024-2025 г. Американските износители печелят най-много от сиренето и маслото, благодарение на пазарите си в Азия и Латинска Америка. Тяхното предимство се състои в тяхната ефективност и способност да се адаптират бързо към колебанията на световния пазар.

Световният „шампион по износ“ е Нова Зеландия. Въпреки че растежът на производството е умерен, страната играе стратегическа роля в доставките на мляко на прах и масло за Азия и Близкия изток. Износът, а не вътрешното търсене, е движещата сила на развитието на индустрията.

Китай произвежда приблизително 40-42 милиона тона, но в момента е изправен пред свръхпредлагане. През 2024 г. Министерството на земеделието съобщи за отслабващо търсене на първокласни млечни продукти и призова за оптимизиране на стадата чрез клане на по-малко продуктивни крави. Вносът на мляко на прах и масло обаче остава висок, тъй като вътрешното производство не винаги е съвместимо с нуждите на преработката.

А сега накъде?

Секторът е изправена пред няколко значителни предизвикателства, включително изменението на климата (суши и екстремни метеорологични условия в ЕС), нарастващите разходи за фуражи и енергия и все по-строгите ESG изисквания и стандарти за качество.

В същото време се появяват нови възможности. Развиващите се икономики като Индия, Пакистан и Югоизточна Азия отбелязват силен растеж на вътрешното потребление. Търсенето на продукти с добавена стойност, особено сирене и ферментирали млечни продукти, нараства. САЩ и Нова Зеландия засилват експортните си позиции, като се възползват от бавността на производството в ЕС.

Бъдещето на световната млечна индустрия ще се определя не само от обемите на производство, но и от способността на страните да възприемат устойчиви практики, да използват технологиите и да отговарят на променящите се потребителски изисквания.