КЪДРАВОСТ ПО ПРАСКОВАТА
Къдравостта е икономически най-важната болест по прасковата. Среща се в цята България и е особено вредоносна при хладни и влажни условия.
Признаци
Къдравостта заразява листата, леторастите, цветовете и плодовете. Първоначално по горната страна на новите листа се появяват бледозелени, бледожълти или аленочервени подутини, които от долната страна са хлътнали. Заразените части надебеляват многократно. Повредата по листа е частична или обхваща цялата петура. Върху нападнатите участъци се развива белезникав налеп. Заразените листа изсъхват и окапват към средата на лятото. При нападение на връхните листа прираста се редуцира и намалява зимоустойчивоста на дърветата. Болестта намалява качеството и количеството на продукцията.
Нападнатите плодове остават дребни и безвкусни. Те залагат по-млако на брой плодни пъпки за следващата година.
Причинител
Приинител на къдравостта по прасковата е гъбата Taphrina deformans (Berk.) Tulasne. Тя зимува между люспите на листните пъпки и по кората на заразените леторасти и оттам напада младите листа. Болестта се развива най-силно, когато разпукването на пъпките протича при хладно (10°C) и дъждовно време. Заразяването на прасковата става до цъфтежа й. След затварянето на листните тъкани и повишаване на температурите над 26°C вероятността за заразяване на дърветата силно намалява.
Мерки за контрол на къдравостта по прасковата
Превантивно дърветата се пръскат още през есента, веднага след листопада, с 2% бордолезов разтвор и през пролетта преди разпукване на пъпките с 1% бордолезов разтвор. През вегетацията, при поява на на венчелистчетата, се извършват предпазни третирания с регистрираните препарати за растителна защита.
Пръсканията трябва да са обилни, за да се покрият всички пъпки с разтвора.
