ЛЮЦЕРНА – ИЗИСКВАНИЯ И НУЖДИ

Изисквания към температурата

Люцерната е топлолюбива култура. Засетите семената покълват при 1-2°С, но най-благоприятната температура е 17-22°С.

Старите посеви започват вегетация при средна денонощна температура над 5°С, а интензивният растеж започва при 8-10°С. Благоприятни за развитието на надземната маса са температури около 25-30°С. Напредналата в развитието си люцерна понася високи температури, но при 40°С спира развитието си.

През зимата младите посеви издържат до -7°С. Добре развитите и запасени с хранителни вещества люцернови посеви, при наличие на снежна покривка издържат до -40°С, а без сняг – до -23°С.

Люцерната понася успешно летните засушавания, като изхвърля част от листата си, за да намали изпарението на вода. С дълбоката си и мощна коренова система използва водните запаси и от по-долните почвени слоеве. Силните и продължителни засушавания, особено когато настъпват по-рано, са опасни главно за младите и недобре вкоренени растения.

Въпреки сухоустойчивостта си, люцерната изисква големи количества вода за формиране на единица сухо вещество. За получаване на високи добиви на растенията трябва да бъдат осигурени достатъчно количества влага.

Най-високи са изискванията към влагата по време на пролетното развитие и след коситба. Пе време на цъфтежа количеството на изразходваната вода намалява.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: ЛЮЦЕРНА – Качества и особености

Добивите от люцерна са най-високи при ППВ около 80 %. По-високата влажност поврежда люцерновите растения, тъй като корените им се задушават

Когато люцерната се отглежда за семена, тя има по-специфични изисквания към влагата. През първия подраст и до бутонизацията на втория подраст (използван за семена) трябва да се поддържа влага какго при посевите, предназначени за фураж. През генеративния период е необходимо постепенно и, леко засушаване за задържане на вегетативното развитие, като трябва да се поддържа ППВ около 65 %. При по-голяма влажност люцерната избуява, силно се разклонява и има опасност от полягане.

Излишната влага и силното почвено засушаване се отразяват отрицателно върху развитието на люцерната.

Изисквания към светлината

Люцерната е растение на дългия ден. При повече светлина и дълъг ден младите растения се развиват по-бързо и по-добре, което осигурява по-високи добиви на сено и семена.

Изисквания към почвата

Люцерната може да се отглежда на различни почви – черноземни, сиви горски, кафяви горски, канелени горски и др.

Най-подходящи за отглеждане на люцерната са алувиално-ливадните, черноземите и чернозем смолниците в Дунавската равнина и Тракийската низина.

Малко подходящи са глинестите сиви горски в Предбалкана и излужените канелени горски в низините на Южна България. При извършване на необходимото торене (особено фосфорно) и варуване тези почви могат да преминат в групата на подходящите.

Неподходящи са плитките, ерозираните горски почви, оподзолените канелени горски, както и много тежките, студени и слабо аерирани почви в предпланинските и планинските райони.

Изисквания към хранителните вещества

Люцерната изисква големи количества хранителни вещества, за да образува добре развит корен и надземна маса. По данни на Мамарова и др. (1975) люцерната ежегодно натрупва в надземната си маса 35-50 kg N, 6-12 kg Р205, 33-43 kg К20 и 33-36 kg СаО. Ако люцерната се отглежда за семена, през втората година изнася от почвата от 25.04 kg/da (без торене) до 30.39 kg/da азот при внасяне на азотен тор през вегетацията. През третата година износът на азот е средно от 24.41 до 29.15 kg/da, съответно без торене и при торене, а през четвъртата година -от 18.80 до 20.47 kg/da.

Люцерната е бобова култура и набавя по-голямата част от необходимия й азот от въздуха. Изследванията показват, че тя получава 90 % от необходимия й азот чрез биосинтез и само 10 % от почвените запаси. Поради това при отглеждане върху умерено влажни, добре аерирани и богати на хранителни вещества почви торенето с високи норми азот намалява добивите.

Люцерната е особено взискателна към наличието на фосфор в почвата, който влияе положително върху добива на сено и семена и върху хранителните качества на фуража. Използването на фосфорни торове има решаващо значение за формирането на висок добив. Люцерната проявява големи изисквания към фосфор още в началния период на развитието си до образуване на 6-7-и лист.

Калият също подсилва студоустойчивостта на люцерната, но ефектът от калиевото торене се проявява обикновено в по-късните откоси. Люцерната извлича и големи количества калций от почвата.

Най-добре тя се развива при неутрална и слабо алкална реакция (pH 6.5 до 7.5). Киселата реакция потиска развитието на грудковите бактерии и намалява способността им да усвояват атмосферния азот.

От микроелементите люцерната най-добре реагира на подхранване с молибден и бор. Молибденът увеличава грудкообразуването и съдържанието на протеин и каротин в зелената маса (особено на кисели почви). Борът повишава добива на семена и усвояването и натрупването на желязо в растенията

Манганът и цинкът увеличават броя на семената в бобовете.

Растениевъдство-АУ, 2007