Отглеждане на малини

Малините са използват за храна още от древни времена. В България първите масови насаждения са създадени през ХХ век. Съотношението на киселини и захари и съдържанието на силициева киселина я прави полезна за консумация от човека. Освен това тя е силно медоносна култура от национално значение.

Особености и изисквания на малини

Малините са многогодишни растения, чиито надземна маса има двугодишен живот. Основна част от кореновата система е разположена на дълбочина 40 см и се разклонява до 2,5 м встрани. Според надморската височина малините цъфтят през май и юни. Характерно е, че се срещат едновременно плодове и цветове. Цъфтежът започва от горните клонки и продължава около един месец.

Малините са силно медоносни растения, като от един декар се получава до 10 кг мед. Теглото на една малина е от 1 до 6,5 гр, а общият добив от един декар достига до 700 кг. Малините достигат пълно плододаване през третата година, максимална реколта се добива през 6-8 година. След 12-та година насажденията губят рентабилността си.

Най-подходящи за отглеждането на малини са хладните и влажни райони, защитени от силните ветрове. Тя е светлолюбива култура. Чувствителна е на горещини и студове. Температури под -12 градуса могат да увредят пъпките и издънките на малините.

*В домашни условия малините се засаждат покрай оградата или някой ъгъл.

Малините са влаголюбиви растения, но не понасят високите подпочвени води. За максимални добиви са нужни валежи около 900 л/м и влажност на въздуха над 70%. Най-голяма потребност от напояване насажденията от малини имат между май и август месец.

Предпочитат богати на хумус почви със северно изложение. Най-подходящи са песъчливо-глинестите и алувиално-ливадните типове. Не виреят на варовити почви. При отглеждане на малини на наклонени терени, те се терасират. Подходящи предшественици са бобовите култури и ливадите. Малините не се отглеждат след овощни видове, защото те оставят почвите изтощени и заразени с патогени.

Отглеждане на малини

Малините се засаждат през есента (октомври-ноември) или рано напролет чрез издънки. Използват се едногодишни издънки с добра коренова система, като се отрязват на 20 см над почвата.

Подготовка на мястото

През есента се разхвърля добре угнил оборски тор и се изорава. При заплевеляване площите се брануват. Малините се засаждат на 100-120 см междуредие и вътре редово разстояние 50-6- см., като в редовете се правят дупки с размери 30 хЗО хЗО см. Много добре се получава при смесване на извадената пръст с 2-3 кг угнил оборски тор за всяка дупка.

Засаждане на малини

Корените на разсада от малини се съкращават и се поставят в средата на дупката на 5-6 см по-дълбоко, отколкото са били в разсадника. Така поставените корени се засипват с приготвената с тор почва, като леко се стръскват, за да се разпредели почвата равномерно между тях. След това се насипва останалата почва за дупката, като леко се притъпква около корените. Прави се малък венец около растението и се полива с по 6-7 литра вода с лейка или гравитачно по браздите. Желателно е околостъблената яма на малините да се покрие с разложен оборски тор, угнила слама, торф, или листа от горски дървета и др. Това мулчиране намалява изпаряването на влагата и повишава температурата на почвата. След това стъблата се съкращават на височина 20- 25 см от почвата за по-успешно прихващане на растенията.

Борба с плевелите

С основната оран се унищожават голяма част от плевелите, а първото окопаване се прави напролет в края на март – началото на април, преди развитието на издънките. Извършва се по средата на междуредията на 12-15 см дълбочина и на 5-6 см до растенията.
До брането на малини се правят още 2-3 окопавания, а след приключване на беритбата – още едно окопаване. Към края на август обработките се пре¬установяват, за да може едногодишните издънки да приключат растежа си.

Грижи през вегетацията

Обработването на плододаващото насаждение от малини е много важно, особено докъм втората половина на лятото, тъй като тогава се формират завръзите. По време на зреенето на плодовете обработването не е за препо¬ръчване, но след приключване на беритбата е задъл¬жително.

Торене на малини

Малините реагират много добре на торенето, особено по време на плододаването. Оборският тор, суперфосфатът и калиевият тор се внасят през есента с последната обработка. Оборската тор (2-3 т/дка) се внася преди създаването на насаждението, а суперфосфата (30-40 кг/дка) и калиевия тор (15-20 кг) се внасят всяка година. Подхранването с азотни торове се извършва рано напролет и при първото окопаване, и към края на цъфтежа – с по 10-12 кг/дка амониева селитра. Торенето е площно и се заравя чрез прекопаване или заораване.

*Любителите градинари трябва да торят градините си с малини с по 2-3 кг оборски тор и с по 20 г комбиниран гранулиран тор (азот, фосфор и калий) на квадратен метър.

Резитба на малини

Една от най-важните грижи за малините е редовното им подрязване, което гарантира добивите и качеството на плодовете. Непосредствено след засаждането издънките се изрязват на 20-25 см над почвата. На втората година се оставят 2-3 издънки, а останалите се изрязват до основата. Останалите издънки плододават през втората година, формирането на насаждението до образуване на дълги редове ленти, широки 30-40 см, става, като издънките се прореждат на 10-15 см, с което се осигуряват 18-20 издънки на линеен метър. Ако се оставят по-гъсто, проветряването в редовата ивица се влошава и се създават условия за развитие на гъбни болести.

След приключване на беритбата на малини плододаващите издънки се изрязват до основа, изнасят се от насажде¬нието и се изгарят. Това в никакъв случай не бива да се отлага за по-късно, тъй като се отразява неблагоприятно на развитието на младите издънки.

Резитбата на малини за прореждане и съкращаване на издънките за плододаване се извършва през пролетта след разпукване на пъпките. Най-напред се изрязват всички измръзнали, слаби и болни издънки, както и издънките, който са извън реда. След това се прережда самата лента. Останалите за плододаване издънки малини се съкращават в зависимост от растежната им сила. Обикновено се съкращават 15-20 см от връхната част, където пъпките са слабо развити, така че общата дъл¬жина да остане 170-180 см. Силната резитба на малини намалява броя на цветните клонки, а оттам и добива.
За да не полягат издънките по време на наедряването на плодовете, трябва да се поставят (особено в големите насаждения) циментови или дървени колове, високи 200-250 см, на разстояние на 8-10 метра един от друг. Напречно на коловете на височина 70-80 см и 140- 160 см се поставят по две бичмета за стабилност.

Със застаряването на малините се налага те да се подмладяват. Това се извършва, като се премахва част от старото коренище. По този начин се изменя съотношението между надземната част на растението и кореновата му система, растежът му се стимулира и плододаването се увеличава.
Подмладяването на малини се извършва през 5-6 години. Чрез него се удължава животът на малиновите насаждения.

Напояване на малини

Малините реагират положително на напояването. Най-често то се извършва капково. Поливната норма е 50-60 куб.м. на декар, а по време на беритбата е 25-30 куб.м. на декар. Първата поливка на малини се извършва преди цъфтежа (в края на април), а втората – през втората половина на месец май. При бране трябва да се извършат 1-2 поливки, за да наедрят плодовете. Последната поливка се извършва след беритбата на плодовете и изрязването на плододалите издънки.
Само във високите места, с годишна сума на валежите 700-800 литра на кв.м. може да се отглеждат малини без напояване.