Мораво рогче – Опасността, която може да възпрепятства реализацията на зърното ви
Моравото рогче е широко разпространено заболяване по житните култури. То е силно опасно за животните и хората, което затруднява реализацията на заразеното зърно. В целия ЕС има максимално допустими нива на токсини от гъбата.
Освен, че намалява добива, при хората причинява заболяването ерготизъм, поради наличието на опасни за здравето алкалоиди. Напада всички житни култури, но най-често ръжта. Среща се също така по житните плевели – овсига, ежова главица, райграс и др.
От цветовете на заразените растения по време на цъфтеж се отделя лепкава жълта течност – “медена роса“, която привлича мухи и др. насекоми. Впоследствие след около 2-3 седмици в тези растения вместо зърно се образуват роговидни твърди израстъци. Те са тъмновиолетови, а вътрешността им е жълтеникава. Достигат дължина 3-4 см. Класовете на болните растения остават стерилни и са с по-малък размер. Рогчетата съдържат токсични вещества, като ерготоксин, ерготамин, ергометрин и др. Тези гъбични токсини не се разграждат по време на преработката на зърното в брашно за хляб или фураж и са отровни, като причиняват халюцинации, чревни спазми и др.
Причинител на заболяването е гъбата Claviceps purpurea.
Склероциите на гъбата узряват заедно със зърното и по време на жътва се оронват и попадат в почвата. Заразяването става чрез презимувалите склероции на повърхността на почвата на дълбочина 2-3 и от некачествено почистеното зърно за семе.
Заразяването на растенията става само във фаза на цъфтеж. Чувствителност към заболяването проявяват сортовете с по-продължителен цъфтеж и с по-отворени цветчета.
Благоприятни за заразяване с мораво рогче са хладното и облачно време по време на цъфтеж. Обилните валежи и ветрове стимулират развитието на патогена. Болестта се среща по-често при житни предшественици.
Мерки за контрол на моравото рогче
- Избор на сортове с кратък период на цъфтеж;
- Сеитба в оптимални срокове;
- Качествена борба с плевелите;
- Спазване на 3-4 годишно сеитбообръщение;
- Навременна жътва, без оронване на семената;
- Дълбоко заораване на растителните остатъци през есента;
- Качествено почистване на семената за сеитба.
