Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) изпрати официално запитване до Министерския съвет, настоявайки за яснота относно мотивите, с които страната ни е дала съгласие за спорната търговска сделка между ЕС и страните от Южна Америка.

СОФИЯ – Българските зърнопроизводители изразиха сериозно безпокойство от липсата на прозрачност около националната позиция на България относно споразумението между Европейския съюз и държавите от Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай). В официално писмо до министър-председателя, от НАЗ подчертават, че решението за подкрепа на споразумението е взето без обществено обсъждане и без анализ на последствията за родния аграрен сектор.

Институционално „мълчание“ по ключов въпрос

Според асоциацията, на 9 януари 2026 г. Съветът на ЕС е дал зелена светлина за подписване на споразумението с квалифицирано мнозинство. Към момента обаче в България липсва публично достъпно решение на Министерския съвет, както и информация за проведени междуведомствени консултации или оценки на въздействието.

„Липсата на прозрачност поражда сериозни притеснения не само сред земеделската общност, но и в по-широк обществен контекст“, заявяват от НАЗ.

Двойни стандарти и заплаха за конкурентоспособността

Основният страх на бранша е свързан с огромната разлика в производствените стандарти. Докато българските фермери са длъжни да спазват стриктните изисквания на Европейския зелен пакт, свързани с:

ограничаване на препаратите за растителна защита;
високи екологични изисквания;
строги социални и трудови стандарти,

производителите от страните в Меркосур работят при далеч по-либерални режими. Това създава риск от дъмпинг и нелоялна конкуренция на европейския пазар.

Какво изисква секторът от държавата?

Зърнопроизводителите настояват премиерът да предостави отговори на няколко ключови въпроса:

Какви са икономическите разчети, на които се базира българската подкрепа?
Има ли механизми за защита, включително предпазни клаузи, които да предпазят националните ни производители при пазарен шок?
Как е отчетена реципрочността на стандартите спрямо вносните продукти?

От НАЗ са категорични, че кумулативният ефект от свободния внос от трети страни може да бъде пагубен за чувствителните селскостопански сектори в България.

Какво следва?

Очаква се отговорът на Министерския съвет да внесе яснота дали държавата е защитила националния интерес или е приела споразумението под натиска на европейските институции без реален анализ на местната икономика.