В София бе даден стартът на мащабен научен проект, който цели да разгадае “ценовата асиметрия” и да провери колко устойчива е родната хранителна верига – от нивата до магазина.

Докато светът се опитва да се съвземе от каскадата от кризи – от пандемията през енергийния шок до войните в Украйна и Близкия изток – въпросът за „хранителната сигурност“ вече не е само за академичните зали. Той се превърна в национален приоритет. Именно върху това се фокусира новият проект на Института по аграрна икономика (ИАИ) към Селскостопанската академия, озаглавен „Хранителна сигурност в местното потребление и ценово разпределение по веригата на стойността“.

Защо проектът е важен точно сега?

„Въпросите за хранителната сигурност стават критични заради промените в Общата селскостопанска политика на ЕС и нарастващата несигурност в либералния пазарен модел,“ подчерта ръководителят на проекта проф. д-р Божидар Иванов.

Според него, стабилното снабдяване с качествени и безопасни храни на достъпни цени е в основата на националната сигурност. Проектът ще изследва доколко България може да се самозадоволява със селскостопански продукти и къде се “къса” нишката в ценообразуването.

Парадоксът на цените: Къде отива добавената стойност?

Един от най-чувствителните въпроси, които учените ще изследват, е ценовата асиметрия. Често сме свидетели на ситуация, в която изкупните цени на фермерите падат, но цените в магазините остават високи или се вдигат. Този финансов натиск върху производителите застрашава дългосрочната устойчивост на българското земеделие.

Проектът ще анализира:

Продуктовата уязвимост: Кои стоки са най-застрашени при нови глобални шокове?
Тенденциите в разходите: Колко от дохода на българина отива за храна и как това се променя?
Местното самозадоволяване: Може ли българското производство да покрие нуждите на пазара без внос?

Сценарии за бъдещето

Екипът от ИАИ, в партньорство с УНСС и Аграрния университет – Пловдив, ще разработи „сензитивни сценарии“. Те ще използват специални индикатори, които да предвидят как климатичните промени и евентуални нови логистични блокади (като тези в Червено море или Ормузкия проток) биха повлияли на наличността на храни в България.

Наука в служба на практиката

Срокът на изпълнение на проекта е три години. Крайната цел не е просто статистика, а създаване на модел, който да помогне на държавата и бизнеса да реагират по-адекватно на кризите. В рамките на пет специализирани пакета учените ще разгледат всичко – от разходите за храна в крайното потребление до стратегията на ЕС „От фермата до трапезата“.

В свят, в който „храната е новото злато“, разбирането на механизма, по който тя стига до нас, е първата стъпка към гарантирането, че българският потребител няма да остане пред празни рафтове или непосилни цени.

Анкети