Недостигът на торове заплашва продоволствена сигурност

Конфликтът в Иран и ескалиращото напрежение около Ормузкия проток предизвикаха рязък скок в цените на природния газ, който поставя световното производство на торове в критична ситуация. Тъй като газът е основна суровина за производството на амоняк и урея, много заводи вече са принудени да ограничат капацитета си или напълно да преустановят дейност поради икономическа неренталност.

Критични точки във веригата на доставки

Енергийният шок се пренася директно върху селскостопанския сектор. Намаленото предлагане на азотни торове в навечерието на активните сезони за засаждане застрашава добивите от стратегически култури като ориз, пшеница и царевица.

Региони под най-голям натиск

Кризата удря най-силно икономиките, които зависят от вноса на енергия и агрохимикали. Най-уязвими са:

• Южна и Югоизточна Азия: Висока зависимост от оризопроизводството.
• Субсахарска Африка: Ограничени финансови буфери за справяне с ценовите шокове.
• Латинска Америка: Изправена пред двоен натиск от скъпи горива и дефицит на суровини.

Исторически паралел: Ситуацията напомня енергийната криза от 2022 г., когато високите цени на синьото гориво доведоха до 70% срив в производството на амоняк в Европа само за няколко месеца.

Дългосрочни прогнози

Ако нестабилността в Близкия изток се запази до началото на пролетната сеитба в Северното полукълбо, последиците ще се усещат и след 2026 г. Подобен сценарий неминуемо ще доведе до нова вълна на инфлация при хранителните стоки в глобален мащаб.