Овцевъдите пред колапс: „Не можем да оцелеем с един добър месец в годината“
Ирландският бранш алармира за масово ликвидиране на стада заради несигурни изкупни цени — тенденция, която се припокрива болезнено с реалността у нас.
Краткотрайните периоди на добри изкупни цени около големите пролетни празници не са в състояние да компенсират целогодишните огромни разходи в овцевъдния сектор. Около тази теза се обединиха от Ирландската асоциация на фермерите за говедовъдство и овце (ICSA), настоявайки за дългосрочна предвидимост. Казусът в Ирландия обаче далеч не е изолиран – той отразява почти огледално хроничните проблеми на българското занаятчийско и индустриално овцевъдство.
Председателят на овцевъдния сектор в ICSA, Уили Шоу, бе категоричен, че сегашните нива от около 10 евро за килограм при пролетните агнета трябва да се задържат поне до септември, за да останат стопанствата жизнеспособни.
„Просто не е достатъчно добре за фермерите да имат един добър месец в годината, а през останалата част от сезона да понасят чисти загуби“, подчерта Шоу.
Разходи през цялата година, приходи – само за седмици
Отглеждането на овце изисква 24-часов труд седем дни в седмицата и непрекъснати инвестиции. Фермерите плащат целогодишно за фуражи, торове, ветеринарни препарати, механизирани услуги и транспорт. На този фон опитите на преработвателните предприятия (кланиците) бързо да свалят цените веднага след пиковия пролетен сезон, въпреки ограниченото предлагане, се описват от бранша като пагубни.
Статистиката в Ирландия вече отчита сериозен спад: между януари и април тази година през фабриките са преминали с 38 000 по-малко овце в сравнение със същия период на миналата година. Само за април спадът е с 32 000 глави. Причината? Фермерите масово намаляват броя на овцете-майки, уморени от затворения кръг на краткотрайно подобрение и последващ ценови натиск.
Българският прочит: Същият порочен кръг, но с по-тежки последствия
Ако в Ирландия фермерите се борят за задържане на нива около 10 евро/кг, то в България ситуацията е още по-драматична, тъй като родното производство е притиснато от системни пазарни деформации.
| Фактор на кризата | Проявлението в Ирландия (ICSA) | Реалността в България |
|---|---|---|
| Пик на доходите | Около 4-5 седмици силен пролетен пазар. | Ограничен само около Великден и Гергьовден. |
| Ценови натиск | Бързо сваляне на офертите от кланиците след април. | Драстичен спад на цените „на живо тегло“ веднага след празниците. |
| Дъмпинг и пазар | Натиск от глобалния пазар и месопреработвателите. | Неконтролиран внос на евтино замразено месо (напр. от РС Македония) и млечни суровини. |
| Реакция на фермерите | Намаляване на стадата поради умора от липса на марж. | Масова разпродажба на животни, затваряне на ферми и липса на млада работна ръка. |
Проблемът с българското мляко и месо
У нас овцевъдството е традиционен поминък, но българските стопани са изправени пред същия парадокс, описан от Уили Шоу: разходите за отглеждане са денонощни и целогодишни, а реализацията на печалба е сезонна.
След преминаването на гергьовските празници, търсенето на българско агнешко месо спада рязко, а кланиците бързо свиват изкупните цени. При млякото ситуацията не е по-добра – мандрите често поставят фермерите пред свършен факт с ниски изкупни цени, оправдавайки се с евтин внос на концентрирани суровини или сухи млека от чужбина.
В резултат на това себестойността на качественото българско овче мляко и месо често се оказва по-висока от цената, която преработвателите и големите търговски вериги са готови да платят.
Заключението
И в Ирландия, и в България диагнозата е една и съща: пазарът в момента не възнаграждава реалната стойност на фермерския труд. Ако държавните и европейските регулаторни механизми не осигурят дългосрочни обвързващи договори с гарантирани минимални цени преди доставката, които да покриват реалната себестойност на продукцията, тенденцията към ликвидация на овцевъдните ферми ще стане необратима – както по атлантическото крайбрежие, така и в българските села.
