Планираната мащабна реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2028-2034 г. може да доведе до сериозни забавяния на плащанията и нелоялна конкуренция между фермерите в ЕС. За това предупреди официално Европейската сметна палата (ЕСП) в свое становище от 9 февруари 2026 г.

Одиторите изразяват сериозни опасения, че опитът за „опростяване“ на бюджета всъщност ще създаде хаос и несигурност за земеделските производители.

Край на независимия селскостопански бюджет?

Основната промяна, предложена от Европейската комисия, е сливането на досегашния независим земеделски бюджет в нов, огромен единен фонд, наречен Национални и регионални планове за партньорство (НРП). Това означава:

Премахване на двата стълба: Традиционното разделение на Директни плащания (Стълб 1) и Развитие на селските райони (Стълб 2) изчезва.
Липса на предвидимост: Финансирането няма да бъде окончателно одобрено, докато плановете на всички държави членки не получат „зелена светлина“ от Съвета на ЕС.

Резултатът: Фермерите и администрацията може да останат в неведение за точните суми, които ще получат, до последния момент. Това ще направи планирането на инвестициите практически невъзможно.

Риск от „размиване“ на средствата

Въпреки че са заложени минимум 293,7 милиарда евро за подпомагане на доходите, ЕСП предупреждава, че сложната структура на новия фонд може да отклони средства към други дейности. Одиторите критикуват и обещаните допълнителни 45 милиарда евро за подкрепа на фермерите (обещани като компенсация за споразумението с Меркосур), наричайки ги „политически и логистично несигурни“.

Неравнопоставеност: Българският срещу германския фермер?

Един от най-големите страхове е нарушаването на конкуренцията. Новата реформа дава на държавите членки голяма свобода сами да определят ключови понятия като „активен земеделски производител“ и „дребен земеделски производител“.

„Липсата на общи европейски дефиниции може да доведе до коренно различни условия за работа на фермерите в различните държави, унищожавайки идеята за „равни условия“ на единния пазар“, предупреждават одиторите.

Намаляване на плащанията на площ

Реформата предвижда т.нар. дегресия – намаляване на плащанията на хектар за по-големите стопанства с цел подпомагане на малките и средните предприятия. Сметната палата обаче отбелязва, че липсва яснота как точно ще се прилага това на национално ниво, което създава риск за големите производствени структури, без да гарантира реален ефект за малките.

Основни изводи за българския сектор:

Забавяния: Възможни са сериозни закъснения при получаването на субсидиите поради тромавата нова процедура по одобрение.
Обвързана подкрепа: Предвижда се разширяване на обвързаното подпомагане до 20%, което може да е шанс за сектори като „Плодове и зеленчуци“ и „Животновъдство“, но крие риск от нови пазарни изкривявания.
Бюрокрация: Вместо обещаното опростяване, новата структура на ОСП може да се окаже още по-сложен лабиринт за кандидатите.

Коментар на Agrovest.bg: Критиките на Сметната палата са сериозен сигнал за „червена лампа“ в Брюксел. За българските фермери това означава, че следващите две години ще бъдат решаващи за лобирането на национално ниво, за да не се превърне новата ОСП в механизъм за забавени плащания.

Анкети