Използване на фунгициди
|

ОСОБЕНОСТИ НА ФУНГИЦИДИТЕ

Фунгицидите са препарати за растителна защита. Те биват с неорганичен и органичен произход и се използват срещу гъбни, бактерийни и вирусни причините на болести по културните растения.

В зависимост от свойствата, дозата и условията на приложение фунгицидите действат:

  • фунгитоксично (убиват вегетативните и репродуктивните органи на патогена)
  • фунгистатично (потискат за определен срок от време тяхното развитие).

В зависимост от механизма си на действие фунгицидите се разделят на три групи:

Контактни фунгициди

Според състава си биват органични и неорганични (медни, серни, калиев перманганат и др.). Фунгицидите от тази група имат предпазно действие. Те действат локално и ефектът се проявява само в мястото на третиране. Те почти не проникват в растителните тъкани. Контактните препарати са най-ефективни, когато се приложат преди възникване на инфекцията или до 24 часа от възникването му. След навлизането на патогена в растителния организъм приложението им е безрезултатно.

Действието им се определя от тяхната структура, от продължителността на задържането им върху повърхността на растителните тъкани, от дозата на активното вещество и от условията на околната среда.

Контактните фунгициди изискват добро покритие на растителната повърхност с работния разтвор и третиране в по-кратки интервали от време.

Проникващи фунгициди

Основно са синтетични органични средства. За разлика от контактните, те проникват в растителните тъкани, но не се придвижват по ксилема и флоема и действат локално в мястото на третиране. Част от активното вещество се запазва по повърхността на растението и действа предпазно. Ефектът на тези фунгициди е по-продължителен. Те не се измиват цялостно от растенията и се удължава защитният им ефект.

Системни фунгициди

Тази група препарати са също синтетични органични съединения. Наричат се още хемотерапевтици. Те проникват в растителния организъм и се придвижват по низходящ и възходящ път. Действат върху проникналите в растенията фитопатогени. Те блокират ензимната и дихателна дейност, ядреното делене и други основни процеси в клетките на гъбите. До 2 часа след третиране проникват в растението и не се влияят от абиотичните фактори на околната среда. Те спират инфекцията до 48 часа от възникването й. Имат сравнително дълго последействие и предпазват растенията от вторични заразявания.

Прочети още..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *