Отглеждане на грах: изисквания към почвата, климат и технология

Грахът е една от най-ценните култури в сеитбооборота, тъй като подобрява структурата на почвата и обогатява земята с биологично фиксиран азот. Освен агрономическите ползи, културата остава важна както за прясна консумация, така и за преработвателната промишленост.

За добри добиви обаче технологията на отглеждане трябва да бъде съобразена с почвените и климатичните условия.

Какви почви са най-подходящи за граха

Грахът може да се отглежда на различни типове почви, но най-добри резултати се постигат при:

• плодородни;
• добре структурирани;
• добре дренирани почви;
• почви с добър водозадържащ капацитет.

Най-подходящи са среднотежките глинести почви.

Високото съдържание на органична материя стимулира вегетативния растеж, но при висока влажност това може да увеличи риска от гъбични заболявания.

Почвената реакция също е от ключово значение за развитието на азотфиксиращите бактерии.

Препоръчителното pH е:

• минимум 5,0 при по-леки почви;
• оптимално 6,0-7,0 при глинести почви.

При по-кисели условия образуването на грудки по корените се затруднява и растенията усвояват по-слабо азота.

Климатични изисквания

Грахът предпочита по-хладен климат и понася сравнително ниски температури.

Минималната температура за покълване е около 1°C, но при такива условия процесът протича много бавно. При около 20°C поникването става значително по-бързо.

Високите температури над 30°C влияят неблагоприятно върху културата, особено при съчетание с вятър и недостиг на влага.

Това може да доведе до:

• окапване на цветовете;
• по-слабо образуване на шушулки;
• намаляване на добива.

Младите растения издържат на слаби пролетни слани, но по време на цъфтежа чувствителността към ниски температури се увеличава.

Развитие на растенията

Вегетацията на граха преминава през три основни етапа:

• поникване;
• вегетативен растеж;
• плододаване и узряване.

Кореновата система може да достигне до 1,5 метра дълбочина при благоприятни условия, въпреки че основната част от корените остава в горния почвен слой.

Развитието на растенията се влияе силно от:

• структурата на почвата;
• наличието на фосфор;
• влагата;
• хранителния баланс.

Излишъкът от азот и прекомерната влажност могат да доведат до буен растеж, полягане и по-висок риск от болести.

Сеитба и гъстота

Сеитбата се извършва при температура на почвата над 5°C.

Оптималната дълбочина на засяване е около 2-3 см, като се съобразява с влагата в почвата.

Гъстотата зависи от сорта и предназначението на продукцията.

При производство за преработка се препоръчват:

• около 1,3 млн. семена/ха при ранни сортове;
• 1,1 млн. семена/ха при средноранни;
• 0,9-1,0 млн. семена/ха при късни сортове.

За прясна консумация често се използват двойни редове и повдигнати лехи, особено в райони с риск от преовлажняване.

Торене и хранене

Грахът може сам да осигури голяма част от необходимия азот чрез симбиоза с бактерии Rhizobium.

През първите седмици след поникване растенията използват запасите от семето, а впоследствие азотът се осигурява чрез грудките по корените.

При проблеми с образуването на грудки например при ниско pH или нападение от вредители може да се наложи азотно подхранване.

Фосфорът е особено важен в ранните фази за:

• развитие на корените;
• образуване на грудки;
• добро вкореняване.

Калият подпомага образуването на шушулки и устойчивостта на растенията.

Грахът е чувствителен към хлор, затова се препоръчват калиеви торове без съдържание на хлор.

Напояване

Културата има умерени изисквания към влагата, но недостигът на вода по време на цъфтеж и образуване на шушулки може сериозно да намали добива.

Липсата на вода води до:

• деформирани шушулки;
• слабо наливане на зърното;
• по-ниско качество.

Прекомерната влажност пък създава условия за развитие на болести.

При ограничени водни ресурси все по-често се използва капково напояване.

Прибиране на реколтата

Срокът за прибиране зависи от предназначението на продукцията.

При производство за преработка прозорецът за прибиране е сравнително кратък — около 2–3 дни.

За прясна консумация беритбата започва приблизително 65–70 дни след сеитбата.

Добивите могат да достигнат:

• 2–7 т/ха при производство за преработка;
• 5–10 т/ха при производство на шушулки за прясна консумация.

След прибиране продукцията трябва да се съхранява при температура около 2–3°C, за да се запази качеството.