ЕЧЕМИК – ОТГЛЕЖДАНЕ И ОСОБЕНОСТИ

След царевицата, ечемикът е втората по значение зърнено-фуражна култура в света.

Той брати много повече от пшеницата. Залага възела на братене на 3-3.5 cm дълбочина. Ечемикът е самоопрашващо се растение. Опрашването се извършва най-често при затворени цветни плеви преди пълното изкласяване. Поради тази причина той изпреварва в развитието си останалите зърнено-житни култури на умерения климат и избягва летните засушавания.

Място в сеитбообращението

Най-подходящи за ечемика са едногодишните зърнено-бобови култури и окопните, които освобождават площите до началото на септември (грах, нахут, бакла, леща, ранни и средно ранни картофи, силажна царевица и др.). Подходящи са и предшественици са и тютюн, слънчоглед, късни хибриди царевица за зърно и др.

Ечемикът не се засява след себе си и след други житни култури, тъй като се напада силно от кореново гниене.

Пивоварният ечемик е по-добре да се засява след окопни предшественици, а не след бобови, защото те повишават съдържанието на протеин в зърното и влошават пивоварните му качества.

Ечемикът има къс вегетационен период ечемикът и е подходящ предшественик за отглеждане на втори култури (царевица за зелено изхранване, силажиране и зърно, картофи, някои зеленчуци и др.).

Подготовка на почвата

След прибиране на предшествениците площите се дискуват два пъти на дълбочина 10-12 cm. При тежки почви се налага и трето на 8-10 cm дълбочина.

При наличие на заплевеленост с житни и устойчиви широколистни плевели се препоръчва лятна оран на дълбочина 18-20 cm, последвана от 2-3-кратно дискуване и предсеитбено култивиране (всички на дълбочина 8-10 cm).

Четете още: ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПШЕНИЦА

Ако ще се сее пролетен ечемик (независимо от предшественика) веднага след прибирането му се оре на 18-20 cm дълбочина. До есента (в зависимост от заплевелеността) се преорава плитко, култивира или дискува. Рано напролет се бранува на дълбочина 5-7 cm и се пристъпва към сеитба.

Торене на ечемик

За 100 kg зърно и съответната биомаса ечемикът извлича по около 2.5 kg азот, 1.3 kg фосфор и 2.5 kg калий.

От братенето до изкласяването той усвоява до 60 % от общото количество на азота и около 75 % от фосфора.

Ечемикът има по-слабата коренова система и има нужда от по-бързо приемане на хранителни вещества заради по-късите фази на развитие.

Количеството на внасяните торове зависи от:

• предшественика;
• запасеността на почвата;
• качеството на използваните торове;
• направлението на производство;
• планирания добив.

За да се осигури храненето на растенията през цялата вегетация, при определянето на торовите норми за основните макроелементи трябва да се има предвид, че преди есенната сеитба необходимото съдържание на минерален азот в почвения слой от 0 до 30 cm е 5-8 kg/da, а преди пролетната вегетация в слоя от 0 до 60 cm —13—18 kg/da. В зависимост от това и като се имат предвид останалите елементи на балансовия метод за определяне на нормата на торене, се препоръчват като добавка от 8 до 15 kg/da активно вещество азот.

В зависимост от запасеносттна на почвата се препоръчва се торова норма от 8-15 кг/дка азот, фосфор – 5-15 кг/дка и 5-15 кг/дка калий. При добра запасеност на почвата с калий не се тори.

При ечемика за фураж се набляга на азотното торене, за да се повиши белтъчното съдържание в зърното, а при пивоварния – на фосфорното и калиевото.

Торенето на зимния ечемик е подобна на пшеницата, но пролетното подхранване на ечемика с азот се извършва по-рано и дозата за пивоварните сортове е с 2-4 kg/da по-ниска от тази за фуражните. При пролетните пивоварни сортове цялата азотна торова норма се внася предсеитбено.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ: Торене на пшеницата – тънкости за отличници

При високи торови норми от основните хранителни елементи трябва задължително да се внасят и чрез листно подхранване микроелементи. Внасят се еднократно или двукратно във фазите братене и изкпасяване.

Сеитба

Семената трябва да са с висока кълняема енергия и кълняемост, чистота и изравненост по едрина.

Предсеитбено се третират срещу праховита главня, ленточна болест и др. с регистрираните препарати за растителна защита.

Сроковете на сеитбата са:

• в припланинските полета и тези с надморска височина над 400-600 м от 20 септември до 5 октомври;

• в равнинните части на Северна България – от 25 септември до 10 октомври;

• в Южна България- от 1 до 15 октомври;

• в Южното Черноморие и Югозападните полета на страната – 10 до 25 октомври.

По Южното Черноморие съществува практика да се отглежда т.нар. никулски ечемик, което означава предимно засяване (около Никулден). Тези посеви поникват в началото на пролетта и не измръзват в студена и безснежна зима.

Пролетният ечемик се засява при първа възможност. Всяко закъснение се отразява неблагоприятно върху добива, особено ако сеитбата закъснее след 15-20 март.

През вегетацията се провежда химична борба срещу широколистни и житни плевели, болести и неприятели.

Прибиране

Фуражният ечемик се прибира във восъчна зрялост, за да се избегне оронването и начупването на зърната, а пивоварният се прибира в пълна зрялост.