Подходящи за отглеждане на ранни домати са дълбоките, хумусни, добре дренирани и аерирани почви. Много тежките почви и ниските, влажни, мъгливи райони с късни пролетни слани не са подходящи за промишлено отглеждане на домати. Песъчливите с лек механичен състав почви също са подходящи за отглеждане на ранни домати след основно торене с 5-8 тона на декар оборски тор.

Не се препоръчва продължителното монокултурно отглеждане на доматите поради заплевеляване и масово развитие на патогени. Доматите могат да се отглеждат след окопни зеленчукови култури (без патладжан и пипер).

Подходящи предшественици за тях са бобови и житни култури. Обработката на почвата започва наесен с дълбока оран 25-30 см. Рано през пролетта площите се култивират и брануват. Чрез пролетните обработки се унищожават част от плевелите и се подобряват температурния и въздушно-газовия режим и на почвата. Поради това, че доматите се отличават с големи продуктивни възможности, по изискванията си към торенето се нареждат на едно от първите места между зеленчуковите култури.

За да се получи висок ефект от торенето на доматите е необходимо да се отговори правилно на въпросите свързани с: оптимални торови норми, количествените съотношения между азота, фосфора и калия, формите на минералните торове, сроковете и начините на торене с органични и минерални торове.

Обикновенно в практиката през есента с основната почвена обработка се внася оборският тор, суперфосфата и част от калиевия тор (за предпочитане калиев сулфат пред калиев хлорид). Азотният тор (най-често амониева селитра) и остатъка от калиевия тор се добавят неколкократно през вегитацията. Азотните подхранвания тряба да спрат 20-30 дни преди последните беритби. Най-общо в широки граници през вегетацията се дават: 20-40 кг азот (активно вещество), 15-20 кг фосфор и 10-15 кг калий на декар. Разбира се, тези цифри са съвсем ориентировъчни. Според изследвания за образуването на 1000 кг плодове и вегетативна маса, доматите използват между 1,89-2,35 кг азот на декар, 0,66-0,90 кг фосфор на декар и 2,20- 3,12 кг калий на декар.

Самият факт, че различните автори представят различни данни за количеството извлечени хранителни елементи с добива, в зависимост от почвения тип, направено торене, използвания сорт и др., показва, че даването на препоръки за торене без почвен и растителен анализ е необективно. Производителят трябва да знае също, че потребностите на доматените растения към хранителните елементи през различните фази от развитието им е различно.

По време на вегетацията на доматите настъпват следните изменения в съотношението на усвояваните елементи: във фаза цъфтеж: азот:фосфор:калий = 1:0,28:0,72, във фаза плодообразуване съотношението е: 1:0,33:1 и във фаза плододаване 1:0,32:1,32. Потребностите на растенията от азот нарастват до фаза цъфтеж и след това постепенно намаляват до масовото плододаване. Усвояването на калий е най-голямо по време на масовото плододаване, докато нуждата от фосфор е най-голяма в началото на развитието, след което намалява. Тази информация трябва да залегне в схемата на торене.

Въпросът за формата на внесените торове също има практическо значение. По отношение на фосфорните се използват обикновен, двоен и троен суперфосфат. От калиевите е най-голямо приложението на калиевия сулфат. От азотните торове в зависимост от почвената реакция се препоръчват амониеви за почви с алкална реакция или нитратни при почви с кисела реакция. Широко използван е амониевия нитрат, които съдържа и двете азотни форми и се приема за физиологично слабо кисел тор. В зеленчукопроизводството, където е важно усвояването на азота да става по-бавно и постепенно, използването на карбамида като бавно действащ азотен тор има важно значение.

През месец март почвата се обработва на 15—20 см дълбочина и се залагат примамки срещу неприятели. Оформя се микрорелефа. Върху леки, отцедливи почви се оформят бразди, а върху тежките – високи равни лехи.

Засаждането се извършва след като премине опасността от слани. Най-добър е непрерасналия разсад с оформено първо съцветие, добре развита, неразкъсана коренова система и дължина на стеблото 20-25 см.

Преди започване на разсаждането растенията се сортират. Прераслите се отделят, защото машината не ги засажда правилно. За прераслия разсад садачните дискове се махат и растенията се поставят в отворената от ботуша бразда.

Засаждането става в двуредови ленти по схема 110+50 х 30 (110 см 1 растояние между лентите, 50 см растояние между редовете и 30 см растояние между растенията в реда). Върху малки площи се засаждат ръчно в редове 80 х 30 см (80 см растояние между редовете и 30 см растояние между растенията в реда). Нормално развитите растения се засаждат на 2 см над кореновата шийка, прераслия разсад се засажда по-дълбоко. След засаждането се полива, най-добре ръчно с темперирана вода.

Индетерминантните сортове се прикрепят към телена конструкция. При ниско растящите телта е по-ниско, като при тези сортове върхът се премахва обикновено след 5-то съцветие. Конструкцията се поставя веднага след засаждането. През няколко метра се забиват колове по продължение на реда. През коловете минава два реда тел на височина 20-25 см и 45-60 см от почвата. Растенията се привързват последователно към първия и втория тел.

Недостатък на телената конструкция е големият разход на труд и средства по направата и привързването на растенията към тях. Ето защо безколовото отглеждане е все по-прилагано в практиката. За тази цел се предпочита лехобраздовата повърхност. Отглеждането е върху високи равни лехи. Полива се гравитачно в браздите или чрез дъждуване. Схемата на засаждане може да е същата както с опорната конструкция 110+50 х 30.

Лехобраздовото засаждане позволява механизиране на всички работни процеси. Ранните домати се формират едностъблено с редовно премахване на колтуците. Върхът на растенията се маха 55-60 дни преди последната беритба, като над последното съцветие се оставят 2-3 листа.

Грижите след засаждането се състоят в редовно окопаване на междуредията за унищожаване на плевелите и за подобряване на хранителния температурния, и въздушно-газов режим на растенията. Първата обработка е плитка на 5-6 см, за да не се повредят корените на младите растения, следващите са след поливане на дълбочина 10-12 см за разрохкване и разрушаване на почвената кора. Поддържането на правилен поливен режим е в пряка зависимост с получения добив. До масовото плододаване се поддържа влажност 70-80 % от ППВ, а след това предполивната влажност се повишава на 80-85 % от ППВ. В зависимост от условията се полива 10-12 пъти, а поливната норма е около 45-50 кубични метра на декар.

Важно значение за получаването на високи и качествени добиви има борбата срещу болестите и неприятелите. При необходимост се пръска и с хербициди срещу плевелите.

Беритбите започват в зависимост от района след 10 юни. При нискостъблените сортове вегетацията е по-кратка и добивите са около 5 тона на декар.

Някои хибриди, които имат по-дълга вегетация, повече съцветия и по-едри плодове могат да дадат и до 10-12 тона от декар.

Източник: Иванка Митова, Доматите